Белла - Брукс #1 Бяло

21

Сестра ми беше по-висока от мен и дрехите й никога не ми ставаха. Но в последно време тя беше отслабнала. Надявах се да не е заради мен. Когато й казах обаче, че ми трябва нещо червено тя ми каза, че има нещо подходящо за мен. Не й повярвах, но пък реших да я послушам. На първо място защото нямаше да се налага да харча от моите пари.
Роклята ми прилепна идеално. Не можех да повярвам, че й става. Или пък аз съм напълняла. Не. Тя беше отслабнала.
-Кейт...
-Мама имаше разкошни червени обувки, които много щяха да ти подхождат. Носеше твоят номер. Много приличаш на нея.
Знаех, че мисълта за това колко приличам на мама я натъжаваше и я прегърнах.
-Май нямаш обувки като за мен.
-Винаги можеш да сложиш памук на някои от моите, обаче ще приличаш на...
-Знам на какво ще приличам не е нужно да го казваш!
-...Малкият Мук.
-Каза го! Но нищо, ще го преживея. Няма проблем, имам червени кецове.
-Няма да отиват на роклята
-Ти ще ми кажеш! Аз съм тази, която работи в модно списание.
-И нищо не разбираш от мода.
-Не мога да си позволя да харча безразборно за дрехи и обувки. Забрави ли? Татко ми взе кредитната карта.
-И на кого е вината?
Тя сложи роклята на закачалката и я опакова. Каза ми, че няма нужда да я връщам и че може да ми даде пари за обувки, но й отказах. На първо място, защото ми беше писнало от обувки с висок ток. Но това последното го запазих за себе си.
Седнахме в трапезарията й и ядяхме сладолед, когато телефонът ми звънна. Беше Тео. Беше отишъл в нас и ме чакаше. Харесваше ми да стоя с Кейт и да си говорим за нещата. За Карл и Лили, за татко, за мама, за "Брукс". Тя се разсмя и ми каза, че всички са добре, но нищо повече няма да ми каже, докато не се върна. Беше сигурна, че ще се случи, а аз знаех, че няма. Когато започна да ме разпитва за Тео си тръгнах. Нямаше какво да й кажа за него, защото не знаех нищо, което можех да й кажа.
Когато се прибрах Карл и Тео играеха на видео игра. Защо трябваше да се разбират толкова добре? Притеснявах се, че на Тео му харесва заминаването на Карл.
-Остана още малко работа по апартамента и гаджето ти ще се прибере у тях.
Тео го тикна и двамата се разсмяха. Не ми беше смешно. Нищо не ми беше смешно. Минах зад седналите на дивана момчета и мислех да ударя и двамата, но не знаех как Тео ще реагира затова пернах само Карл зад врата. Това доведе до смях от страна на Тео. И той заслужаваше и си го получи, което от своя страна доведе Карл до истеричен смях.
Не бях гладна, затова си легнах. Тъкмо започнах да се унасям, когато Тео дойде в стаята ми. Усетих тежестта на тялото му. Той ме гушна. Ръцете му шаваха. Едната се вмъкна под горнището на пижамата ми, а другата под бикините ми. Устните му намериха онова място на врата ми, което ме подлудяваше.
-Достатъчно си мокра, сладка Ашли!
Започна да смъква долнището на пижамата ми, но не изцяло. Беше до коленете ми, когато усетих ерекцията му по дупето ми. Нагласи го до входа на влагалището ми. Беше без презерватив и знаех, че трябва да го спра, но когато вече беше в мен не можех да мисля за нищо друго освен кадифената кожа, която усещах в мен. Движенията му бяха бавни. Чувах стоновете му в ухото ми. Ръката му мачкаше гърдите ми, докато той ускоряваше темпото. Стоновете ни се сливаха и усещах всичко толкова интензивно, толкова хубаво, толкова истинско и когато бях готова да свърша той го направи. Обърна ме по корем и излезе бързо от мен. Усещах топлата течност по дупето си. Все пак не беше напълно зле. Беше ми приятно, но беше мокро и сега трябваше пак да се къпя, а той легна на леглото до мен.
-Защо го направи?
-Кое?
-Не използва презерватив.
-Съжалявам. Беше толкова близо, а те толкова далеч. Исках те.
-За първи път ми е.
-Не пиеш нищо, нали?
-Не.
-Тогава започни, защото не искам повече да те чукам с онази гума.
-Не беше ли малко рисковано?
-Беше, но беше и невероятно.
Все още лежахме така. Аз по корем с неговата сперма по дупето ми, а той по гръб с вече отпуснат пенис, но все още толкова внушителен.
-Спокойно, оня ден си правих тест. Беше отрицателен. Никога не бих ти причинил това, ако имаше някакво съмнение за здравето ми.
-Ами ако аз не съм си правила?
-С твоите четири момчета в гимназията...
-Не бяха в гимназията...
-Не ме интересува. Мисля, че те обичам.