Белла - Брукс #1 Бяло

38

Когато се събудих на следващата сутрин имаше червена роза на мястото до мен. Не знаех как да я тълкувам, но знаех, че е отишъл на фитнес. На пода лежаха дрехите му от снощи, а гардеробът ми беше отворен и бях сигурна, че един от екипите му за фитнес го нямаше. Бях бясна. Бях тъжна. Бях объркана. Опитах се да стана, но краката ме боляха. И главата ме болеше. Имах нужда от душ или вана...и от приятел. Докато се придвижвах към банята си мислех на кого мога да се обадя. Пуснах ваната да се пълни и се приближих към огледалото. Отново бях покрита с петна в различни нюанси на синьо и червено. Идеше ми да го удуша. Защо му трябваше да ме белязва? Не бяха на видими места. Можеха да се видят само ако се съблека. Той наистина ли не ми вярваше? Реших, че трябва първо да помисля преди да го убия. Все пак си мислех, че го обичам, а и аз изпитвах ужасна ревност към него. Влязох в топлата вода и се отпуснах. Пяната ме отпускаше и мислите ми се рееха в изминалата нощ и въпреки, че някои моменти ми се губеха след като се качихме в таксито, помнех как той ме пренесе на ръце в апартамента му и когато ме постави на леглото започна да ме целува, докато ме съблича. Целуваше и засмукваше кожата ми, когато откриеше ивица от нея. Помнех и как ме чукаше. Не се съмнявах защо ме болят краката. Бях все още чувствителна, когато се докоснах. Устните му, които ме целуваха. Езикът му, който ме облизваше. Дългите пръсти, които откриваха най-интимните кътчета от тялото ми. Отпуснах глава назад и се отдадох на споменът от тази нощ. Обичах го и го мразех заради чувствата, които ме караше да изпитвам. За начинът, по който ме караше да мисля за него. Изведнъж се осъзнах. Изпитвах оргазъм. Никога не можех да си го докарам сама, но сега усещах тялото си толкова живо. Докоснах гърдите си. Зърната ми бяха твърди и исках устните му. Исках него тук във ваната ми. Но в същото време той беше с мен. Постоянно беше с мен. Ако не физически, то както сега, изпълвайки ме с емоции и страст, които трудно можех да изгася. Не можех да си представя, че някой друг ще може да ме целува, да ме люби и да ме чука като него.
***
Един час по-късно, по-сбъркана и още по-ядосана стоях пред вратата на Кейт и чуках. Не знаех какво прави сестра ми, но трябваше да ми отвори възможно най-бързо, защото замръзвах. Как можеше да е толкова студено в коридора? Тя ми отвори. Беше по тънката си сатенена нощница и приличаше на призрак.
-Кейт, какво ти е? - подхванах я и я поведох към вътрешността на апартамента й. Имах чувството, че всеки миг ще падне. Сложих я да седне на дивана.
-Още не съм се събудила...
-Кейт, не ме лъжи! - от известно време бях забелязала промяната в нея. Беше отслабнала и по-бледа от обикновено. Беше тъжна и изтощена.
-Защо си дошла, Ашли? - напълно бях забравила, когато я видях.
-Няма значение! Изглеждаш ужасно! Какво ти е, Кейт?
Тя се замисли. Знаех, че се колебае дали да ми каже. Погледна ме в очите, а в нейните имаше сълзи.
-Същото като на мама.