Белла - Брукс #1 Бяло

37

В петък един час след като излязохме вече съжалявах, че се съгласих. Маркъс беше решил да ме изкара от равновесие. Беше секси в костюм. Беше секси и в спортните си екипи. Но в черни дънки и черна тениска, която подчертаваше всеки мускул от тялото му, ме подлудяваше. Държеше се настрани от мен. Говореше с всички освен с мен. Гледах как Роузи и още няколко момичета от другите отдели, точеха лиги по него. Не че аз бях по-различна.
Видях го как се отдалечи от Уилям от редакторския отдел и жена му и се приближи към Моник и приятеля му Джаксън от вечерта, в която се запознахме. Имаше още един човек, който знаеше за нашата връзка.
Приближих чашата към устните си, но когато погледнах, вътре стоеше само маслинката. Мартинито ми беше свършило и имах нужда от още. Отидох към бара. Не бях идвала тук. Беше приятно, но мразех когато ме питаха за лична карта. Този път обаче, не знам каква беше причината, ми дадоха без проблем. Докато чаках второто си мартини, Джаксън се появи до мен.
-Интересно ми е как успявате да се криете?
-Трудно! - отговорих му искрено. Знаех, че Маркъс му има доверие и не можех да скрия нищо от него.
-Имате нужда да свалите малко напрежението. - питието ми се появи пред мен и аз отпих малка глъдка. - От километри се вижда как хвърчат искри между вас и всеки момент ще избухнете и двамата.
-И какво предлагаш?
-Тоалетните!
-Ти си луд! - погледнах го в очите. - Имаш ли представа колко микроби има там?
Той се засмя и тръгна на някъде. След минута го видях на дансинга. Беше добър танцьор.
Изпих доста бързо и второто мартини. Поръчах си трето, когато усетих нечия ръка на рамото си. Когато се обърнах едва познах мъжът, който стоеше там пред  мен.
-О, мили Боже, Доусън! - когато го видях за последно беше слабо чернокожо момче с къдрава коса. Сега беше късо подстриган, с набола брада и мускули, които изпълваха тъмната му кожа.
-Цяла вечер се чудя, това моята Ашли ли е!
Прегърнах го. Не го бях виждала повече от три години.
-Как си? - попитах го.
-Много добре. Обаче ти и рокля... Уау
-Спри да зяпаш краката ми!
-Трудна работа. Забелязват се от другия край на бара, а и това дупе... - леко го побутнах за да спре да ме сваля открито. - Та още уча в Калифорнийския, дори започнах да играя футбол.
-Това е страхотно.
-Ами не всички сме гении като теб да вземаме две години за една! Сега кажи къде е брат ти?
-В ЛА!
-Трябва да му се обадя другата седмица когато се прибера!
-Задължително.
-А с теб да се видим тези дни?
-Ще е малко заета! - гневният глас на Маркъс ме измъкна от приятната среща и напрежението, което се появи между двамата се пропиваше и в мен.
-Доусън, това е Маркъс - шефът ми.
-Приятно ми е! - каза Доусън и подаде ръка на Маркъс, който само я погледна веднъж и върна погледа си към неговия.
-А на мен не! И не съм й шеф...
Стиснах го за ръката.
-Всъщност майка му ми е шеф! - имах нужда да пия.
-Както и да е! Обади ми се, Аш! Когато си свободна! - когато каза последното Доусън погледна към Маркъс.
Прегърнах го преди да изчезне в тълпата.
-Доусън? - гласът на Маркъс беше изкаран като насила от устата му. Обърнах се към бара за да отпия глътка от питието ми. - Шефът ти?
-И какво да му кажа? Тук съм с колегите ми и шефът ми, който ми е гадже?
-Не беше нужно да го казваш.
Бях прикована към бара, от двете ми страни бяха дългите му ръце, които стискаха бара.
-Кое мартини пиеш?
-Трето.
-Спираш!
Взех чашата и я преполових.
-Трябва да си вървим.
-Няма да си тръгна с теб.
-А с кого? С Доусън?
Това да бъдеш ревнуван беше по-гадно и болезнено от това да ревнуваш.
-Кой е той, Ашли?
Замълчах за миг, но не можех да го лъжа.
-Гаджето ми от гимназията.
-Ти каза, че си имала едно гадже в гимназията. Първият ти.
Изпих и останалото в чашата.
-Приличате на двойка, която се кара. - Моник застана до нас, а Маркъс се откъсна от бара, когато думите й пробиха в съзнанието му.
-Не ми каза, че е... Толкова...
-После ще говорим, Маркъс.
-Не после! Сега!
-Маркъс, викаш! - Моник го хвана за ръката и го дръпна.
Имах нужда да се махна от тук. Открих якето си и забързах към изхода, докато той говореше с нея. Мразех токчетата. Забавяха крачките ми, а исках да се махна от тук възможно най-бързо. Късата черна рокля удължаваше агонията ми, а  късото черно кожено яке не успяваше да ме стопли достатъчно, въпреки изпитият алкохол. Бях на тротоара и махнах за такси, когато нечия ръка ме хвана и ме придърпа към високо мъжко тяло. Обичах аромата му.
-Съжалявам, Аш! - едно такси спря пред нас и двамата се качихме. Той ме придърпа към себе си и ме гушна. Бях му ядосана, но го разбирах напълно. Едва ли бях по-различна, когато Роузи беше близо до него.