Белла - Брукс #1 Бяло

35

Когато понеделник сутринта влязох в офиса навсякъде имаше тикви и вещици. Утре беше Хелоуин и дори списанието, което излезе миналата седмица беше тематично. Роузи ми даде едно. Отново беше начумерена, особено след като идеята ми за паяците, призраците и другите страшни неща да се размотават по страниците на списанието допадна на Анет, а когато Маркъс и каза, че това е пълна лудост и защо пък в самият ден да не се облечем всички в костюми тя плесна с ръце и каза, че идеята му е гениална. Та утре всички щяхме да бъдем в костюмите си за празника. Аз нямах, защото Моник ми каза, че ми е приготвила нещо. Не бях сигурна, че щеше да ми хареса. Но по-късно намерих костюма си на бюрото на Маркъс. Той стоеше и ми се хилеше насреща докато го отварях. Беше секси костюм на бяло зайче и в този миг осъзнах, че идеята е негова.
-А ти какъв ще бъдеш?
-Големият страшен вълк и ще изям малкото сладко зайче! - той ме придърпа към себе си.
-Майка ти ме вика.
Той изпуфтя.
-Като толкова много те иска да те беше оставила при нея.
-След малко ще се върна.
***
Не го видях преди обедната почивка. Той трябваше да отиде на важен обяд, но аз не бях с него. Дори не знаех за какво точно става въпрос, защото Моник го измъкна от офиса преди да успея да го попитам. Та аз му бях асистентка. Трябваше да ги знам тези неща?
След обедната почивка видях само Моник да се връща.
Бях седнала на бюрото си и го очаквах да се прибере, но него все още го нямаше. Вратата на асансьорът се отвори, но беше само момчето от куриерския отдел, който носеше огромен букет розови рози и ги раздаваше на всички жени в офиса, заедно с пощата. За мен нямаше, а момчето повтаряше, че са от г-н Алекзандър.
"В събота получих цял букет бели рози!" Повтарях си това, докато го чаках да дойде.
Когато това се случи го видях да носи три рози. Червена, жълта и бяла. За мен ли бяха? Усмихнах се, когато срещнах погледа му. Когато излезе от кабинета на майка си бяха останали само две рози. Жълтата подаде на Моник, която я помириса и се усмихна. Всички го наблюдаваха, докато се приближаваше към мен и към кабинета си. Намигна ми  и влезе вътре. Аз го последвах.
-Толкова ти отиват белите рози! - каза ми той докато стоеше зад мен. Бялата роза се появи пред лицето ми, а лека целувка докосна страната ми. Погледнах го, а той докосна устните ми с розата. Взех я с ръка и не можах да сдържа въпроса си.
-Какво беше всичко това с розите?
-Просто така. Исках да ти подаря, но пък щеше да изглежда съмнително и странно да подаря само на теб и затова. Майка ми обожава червени рози, Моник - жълти, а за теб...
-И аз обожавам жълти...
-Но пък белите ти отиват повече, а и исках твоята да е различна.