Сянката пред мен/The Shadow in front of me

Втора глава

Наистина исках да се махна.Извадих една тетрадка,вървейки надолу по стълбите.Спрях се на 2 стъпала от футболистите и им зададох първия въпрос,който записах,слизайки надолу преди малко.
-Мислите ли,че ще победите въпреки развоя на събитието?
-Пфф.Да бе няма.Ти от вестника на нашето училище ли си или не?Голяма подкрепа,няма що. - Явно бясното момче,поради факта,че другият отбор води с 2 точки,видя лудия ми сив поглед и побърза да допълни - Така де,естествено че ще ги бием. - Намигна ми,но много не го гледах,защото записвах.
Едно от момчетата се провикна на един от играчите без тениска.
-Ей Себастиан!Виж кой е тук;отиди за едно интервю.
-Нещо по остроумно да се беше сетил. Знаеш,че не ходи при момичетата,а те идват при него. - един друг му се подпря и двамата започнаха да се смеят. - Жадна ли си?
-Да може.Не бих отказала. - в следващия момент от бяс отворих шишето и го излях върху двамата глупаци.
-Ама...ама ти... - единият заекваше.
-Пф някаква си вода и без тва сме потни.Мерси за банята. -другият по-нахалният явно ми направи реверанс.
-Откъде знаеш,че беше вода? - вдигнах самодоволно шишето,на което пишеше нещо с дребен шрифт.Молех се да не е вода.Само не вода...
-Политика Джейк.Чиста политика. - цъкаше с език Себастиан.Джейк осъзна,че той беше подал шишето.Явно знаеше ,че ще стане нещо гадно с тези двамата.Загледах се в надписа.Енергийна напитка за...
-ТИ ЛУД ЛИ СИ!?ЗНАЕШ ЛИ КОЛКО СТРУВА ТОВА!?- вече бесен Джейк си взе шишето,а аз просто стоях мълчаливо,наблюдавайки ги заинтересовано.
-Е.Явно и при двамата ни идват двете ни любими неща направо до нас и ни докосват така приятно. - намигна той на Джейк,който вече крачеше към сака си и мърмореше нещо.Другото момче просто се избърза с една кърпа.
-Айде Нют.Момичето май иска интервю. - продължаваше Себастиан да закопава двамата все по на дълбоко.Реших и аз да се включа в играта.
-Мисля,че снимката щеше да стане чудесна,само че и липсваше нещо...
-И какво е то? -Себастиан се приближи до мен.
-Някой присмиващ се задник като теб на преден план. -изведнъж всички ме зяпнаха.Почивката свърши и всички се върнаха към играта.Само едно момче,минавайки покрай мен ми каза нещо:
-По добре не се закачай с него.Остроумието няма да доведе до нищо хубаво.За твое добро е.
-Не проявявай загриженост моля те.Не ми трябва.
-Мх интересна карта за достъп... - той загледа една карта,висяща от чантата ми.Палзвах я за градската библиотека.На нея пишеше името ми. - Сияна.
-Фланелката ти ме кефи повече. - наистина беше така.Бордото беше един от любимите ми цветове.Ня нея пишеше 14 номер и фамилията Карол.
-Филип. -поясни ми той.
Усмихнах се и пожелах успех на момчето.Не беше грубо.Първото момче от отбора,което не е пълен кретен.
-Къде се изгуби?! - Даниела ме чакаше пред изхода на стадиона.
-Направих интервюто.Утре ще дам статията на Марко.
-Добре.Аз ще изчакам мача да свърши и да видя резултата.А и Том ще идва. -Том беше нейното очарователно гадже,по-високо дори от нея.А до него без платформи стоях направо смешно.
-Добре.Утре те чакам в библиотеката.