Сутринта ме осени една чудна идея!
Какво си намислила?
Преди да замина искам да направя нещо.Взех един лист и написах едно писмо.Застанах до Фойер и вързах на крака му писмото.
-Какво правиш?
-Ще пратя писмо по Фойер преди да замина.
Тогава той излетя от стаята ми.
Дилън се доближи и седна на леглото ми.
-До кого.
-До един стар познат.
При спомена за Себастиан и писмото му сърцето ми се стопли. Знаех,че сега всичко е много различно в гората и се надявах да е добре,за да го прочете.
Скъпи Себастиан,
много време мина,съжалявам че не успях да ти пиша по скоро. Станаха едни неща със Синна...
Накратко - избягах. Сега съм в леденото кралство и търся скривалището на Бийлите. Което ми напомни да те попитам дали знаеш нещо за тях? Защото мисля,че аз съм една от тях.
Дали това е добре? Майка ти ме издирва заради това,което съм.
Моля те помогни ми.
Надявам се да се видим скоро,обещавам ти,че щом открия домът на Бийлите и свърша обучението си ще се върна. Трябва да съм готова за войната с Хю. Трябва да се контролирам.
Поздрави на всички у дома!
Твоя Сияна.Бях нарекла онези хора мой дом.
Моите роднини. Моето семейство.
-Ехо?
Дилън ми цтракна с пръсти пред очите.
-Съжалявам. Замислих се.
-За какво? Или..за кого?
Погледна ме лукаво. Седнах до него и му разказах за живота си преди леля му да ме приеме в онзи Ад.
-Аха. Значи на него?
-Точно така.
-Защо?
-Как защо? Какво?
-Ами защо му даваш надежда,че ще се видите отново?
-Как така?
Нищо не разбирах? Той стана от леглото и закрачи отново до вратата но стаята ми. Беше отворена. Не я затвори ,а напротив. Мина през нея,но се спря.
-Когато отидеш да се учиш при Бийлите,трябва да си готова на всичко. Най лошото е смъртта. Ако не умреш ,те чакат месеци,може би дори години в обучение,докато не сметнат, че си безопасна...
Той излезе.
Как така години?! Нямах толкова време.Тази сутрин се сетих за какво съм тук. Бягах от Синна,която ме предпазваше от Хю. Проблемът ми не е Синна ,а Хю. Да,и тя,но главният май е той. Нали?
Не знам,Ян. Синна те издирва,за да и покажеш леговището на Бийлите. Хю те иска,защото така веднъж за винаги ще може да оправлява страната си. Така де,измислената си страна.
Да. Имаш право.
Защо просто не проникнеш в мозъка на тази гад и не разбереш какво крои?Това беше Ауге.
Да?
И Даниел?
Розали просто мълчеше.
YOU ARE READING
Сянката пред мен/The Shadow in front of me
FantasyИстория за едно момче и негово момиче,за пропастите между тях,за чувствата,границата на страха и вярата в мрака,за нея ,която е по-специална от всички и всичко,за него,който ще се опита да я опази от това да излезе извън контрол,в опит да спаси всич...