Сянката пред мен/The Shadow in front of me

Шеста глава

-А ти какво правиш тук?
-Заповядай.- Някогашният Себастиан ми подаде един плик,който беше адресиран до мен.
-А това пък какво е?!
Направо го мразех за факта,че ми прекъсна спокойния край на деня.Гледаше ме странно.Очите му се шареха по тялото ми,но погледът му беше празен и студен. Как такова огнено момче може да бъде толкова студен в същото време?!
-Не съм от хората,отварящи чужда поща.
Дори лека нощ не ми каза?! Просто си тръгна. Тогава осъзнах,че стоя по една тънка къса нощница. Съвсем забравих да се облека,но пък и не го очаквах.
Пликът не беше голям,но материята му бляскаше уникално. Толкова не ми се искаше да го отворя ,защото мислех че ще скъсам хартията. Но любопитна съм и ето ме на леглото вече четяща писмото.
Чети между редовете. Всичко е важно.
Да добре де. Нали го чета сега. Ако видиш нещо подозрително,мисля, че ще ми кажеш. Нали?
Естествено.
Добре.
И така зачетох. :

Скъпа Барбара,
уважавам изборът ти на временен дом,докато те приберем. Под приберем имам впредвид,че няма да се задържиш за дълго там и ще трябва да изчезнеш от онова задушаващо място. Скъпа,толкова изненадващо те откри Хю,че чак не повярвахме.

В случай,че де чудиш кой пише,казвам се Ро. Другите са заети със свои проблеми,затова се наложи да ти пиша аз. Имаме още две места,които да запълним. Повечето подбрахме от училището в Шад,но решихме,че може и ти да си ни нужна. За това пратихме Пабло да проучи. Той ще разбере,ако имаш нещо по-специално и ще те подготви. Така де ,не искам да те плаша,но рано или късно трябва да дойдеш при нас. В Шад.
Р.

Още се взирах в писмото.
Разчете ли посланието.
Мне. Има послание?
Чети между редовете Бар!
Ама какво да чета?! Написано си е ясно,че някаква странна жена ми пише,че се казва Ро. Живеела в Шад и имало две празни места?! Ще те призная ако ми преведеш тези несвързани неща!
Ах ах Барбара. Явно трябва още да те уча...Абе жена! Като ти кажа ЧЕТИ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ какво си представяш?
Ами един ред и чета по него какво е написано и...
...и...?!
...на самата черта?
Бинго!
Ама тука няма нищо!!?
Олеее. Много си бавна! Абе обърни тъпия лист.
Добре де добре.
А стига бе! Мастилото потече?
Именно! А сега ще ти кажа нещо,което едва ли знаеш,но го запомни добре! Течно мастило ,което никога не засъхва може да е направено само от...

В същия момент погледнах през прозореца,защото чух един ужасяващ писък.
А да. Това беше безсеели.
Ъъ пак нищо не схванах.
Това са същества,които обикалят нощем в търсене да намерят нови изтезавани замоубийци,влезли в гората да търсят спасение.
Ама гората до нас ли е?!
Не не е. Чуваме ги от другата страна на континента!
Добре де добре. Щом гората е толкова близо значи...
Мхм. Столицата е построена близо до границата с Шад. За това и беше толкова лесно на Тод да я срине.
Тод?
Буквално преведено името и значи смърт.