Сянката пред мен/The Shadow in front of me

Четвърта глава

Беше ми ужасно сънено,когато се събудих.Столът беше наистина не комфортен и целият ми гръб ми изтръпна.Огледах купето.Малко е.За около 5 души. Имаше мини бар в един от ъглите и една плазма в другия. На дивана пред нея с дистанционното пуфтеше Себастиан.Така де,Мейсън.
-Няма ли някой футболен мач? -седнах до него на малкия диван,но явно не ме отрази.Пробвам пак. - Жалко.А няма ли състезание за мажоретки поне някъде по каналите?- нищо?Никаква реакция.Или аз губя форма,или на него не му пука.
Наблегни на счупените му кости.
Даниел отново се обади.
Благодаря.
-Или нещо от типа предаване "Как  да ми останат цели костите ".
В този момент пак усетих онзи аромат.Онзи задушаващ,въпреки това пленяващ.Погледна ме и вече не виждах сивите му очи.Бяха се изгубили някъде дълбоко в душата му.
-По-добре ще е за теб и приятеля ти да си затваряте устата и да не си врете носа там,където не ви е работа.-говореше със спокоен и равномерен тон,въпреки че ме беше стиснал силно за китката и когато махна ръката си остави доста голяма червена следа.Изгорено.Боже как болеше...
Не съсипвай момента.Имаме пробив.
Даниел отново нещо ми говореше.
А ти откъде знаеше това?
Това ми е работата.Да се прокрадвам там,където другите не могат и да им давам информация.Скоро ще можеш и сама,само че сега явно друго освен да ме повикаш не можеш да вършиш с тези.Той посочи леко онези огнени пламъци сенки по ръба на дивана.Изпуфтях и се върнах на онзи гаден стол.
Но реших да си го преместя до прозореца.Как?!Оф мисията невъзможна.
Можеш сянката.Тя никога не е прикована към предмета.Опитай се да я отделиш.
Онова нещо,което ме преследва цял ден още ми шушне нещо в ухото.
Скъпа,аз не те следвам.Аз вървя пред теб,Аз ти показвам пътя и Аз винаги ще съм една крачка пред теб.За теб.
Тва беше хем странно,хем отчасти мило.Повъртях се около стола.
Да те видим.
Отидох при ръбовете на краката.Първото ,което ми хрумна, бе да прокарам там пръсти бавно.Огледах краката.Бяха невероятни,от хубаво дърво и с различни дребни орнаменти.Видях и винтовете,които го държат прикован в земята.
Барбара...
Чу се някакво шумолене зад мен.
Просто дръпнах ръцете си от стола.Разко.Поех си дъх и го направих.Нещо стисках в тях,нещо което беше толкова мътно че не виждах какво е точно.
Ела до прозореца Бар.Ей на онзи,сега ще минем покрай едно езеро,което видях на картата но стената.Приятна гледка.Може и да нарисуваш нещо.
Реших точно така да направя.Поставих нещото в ръцете си пред прозореца.Не бях усетила прикованите погледи в мен.А и не ми пукаше особено,всеки да ме гледа както искам.Важното е аз как ще ги гледам...
О боже наистина ли си го помислих?!
Докато размишлявах над това неусетно бях седнала на нещо.Стоях във въздуха,буквално,защото нямаше никакъв съществуващ предмет,върху който да бъда.Но въпреки това аз стоях.Бях седнала спокойно.Извадих пиромолива,който случайно беше останал в ръката ми.А защо не беше скицника?! Сега ще се чудя къде да рисувам.Заогледах се във купето.Всички ме гледаха без Мейсън.Отврат.Той все още пушеше така да го кажа.Като комин.В същото време едно момче се доближи и ми подаде един лист хартия.Беше мн странно,едвам плахо се доближи до мен.Огледах се за майка му,но не видях човек,на когото да прилича.
-Зздравей-каза плахо.-Ами аз,такова,чух, че ти трябва лист...
Как така чул? Сега вече всички ли ще ми чуват мислите.
-Ъ..ами мерси.
Детето се усмихна и отиде до една от вратите и просто мина?!На затворена врата?!
Това беше Тимо.Явно Висшите те харесват.
Нищо не разбрах.Въпреки това започнах да рисувам,започнах  първо с формата на езерото.
-С кого говореше преди малко?Ясно беше,че не е твоят щом говореше на глас. -Хю не сваляше очи от въображаемия стол,на който стоях
Излъжи.По дяволите,излъжи.Те не трябва да разбират за Висшите.
-А не.Няма такова нещо.Може да съм казала думите на глас,но всъщност бяха за Даниел.-името му звучи странно.Когато го казвам има вкуса на думата бие на метал в устата ми.
-Сигурна?Още си нова и може да сливаш двете в едно?
-Да.Сигурна съм,че беше Даниел.
Пуу много нахален тоз.Кой знае какъв е.
От това,което чух от другите,докато спеше,най-важното е ,че е боса на мафията в оназ проклета страна.Мисля че се казваше Нова Нореда.Издигнал е от пепелта онзи проклет град ,онази столица,която Висшите сринаха и дори 10 метра в земята още се намираха останки от някогашните дворци.Бяха красиви едно време.Сега той е главнокомандващия явно.Трябва да внимаваш какво говориш пред него.Прекалено е опасно,ако разбере че си замесена вече далеч от неговия затвор.В друг град.В друга страна.
Почти нищо не схванах.Но ми стигаше да знам,че на Хю нямам доверие.Защо мислех така?А защо да имам доверие на Даниел?
Явно чул вътрешния ми глас,той се обади.
Първи урок,Барбара.Всеки гледа в себе си и никой не мисли за другите.Аз съм свързан с теб.Ти ме повика,явно защото имаш проблем.Винаги съм бил там,където си несигурна в решенията.Това беше единствения ти билет,с който можеше да стигнеш до Шад.
А какво е Шад?!
Шад е тъмната гора,в която живеят трите Висши - Живота,Смъртта и Безсмъртието.Трите сестри,контролиращи всичко.Нореда преди искаха да сринат представите на хората за тях,затова буквално бясна Смъртта срина всичко под морското равнище в столицата.Повече никой не чу за бунт срещу тях,въпреки че се говори за това в онзи дворец.
Влакът приближава една богато украсена сграда.Блестеше от всякъде,дори когато слънцето не я огряваше от едната страна.
Стигнахме гарата.
Хю ме повлече към изхода.Хвана ме точно там,където по-късно Мейсън ме бе изгорил.Изпищях от болка.Все още се усещаше опърленото място и болеше.
-Мейсън,мисля, че се бяхме разбрали за гостите.
-Тя не е гост.Сам го каза.Тя ще остане определо по-дълго,отколкото другите бяха.
Какво и да значеше ми даде шанс да оцелея.Не знаех какво ме чака навън.И реших просто да изляза.
Втурнах се през вратата,но когато излязах пред мен стоеше мъж,висок поне два метра.
-Аа Доналд,радвам се да те видя.-Хю се здрависа с него и Доналд ме изгледа с такава погнуса,че ми идваше да го завра в купето и да го пратя в Антарктида.
Тука няма Антарктида.
Всичките ги пращат в гората на Шад за храна на  дивото там.
Но нали каза,че Шад е по-добрата част от света?!
Никога не съм казвал,че е по-добрата.Просто за теч ще бъде по хубавата.
-Това тя ли е?-Доналд отново говореше с Хю,а аз се изнервих още повече,когато Мейсън застана зад мен.Лъхна нещо средно от дим на изгорени дърва и смърт.Смърт за бога!
Това си го запази за теб.Всички тук крият тайни.
Даниел продължаваше да стои плътно до мен.
-Изпълнявай всичко,което ти кажат.Ако се опиташ да избягаш,ще пострадаш повече.Дръж си езика затворен и бъди мила.А и моля те не гледай с онзи ужасен син избиващ народ поглед.Запази го за онези оттатък тази земя.
Мейсън ми даваше напътствия,докато пътувахме до един от многото лъскави дворци.
-Това е дворецът на специалните.-намигна ми Хю.Мразя,когато го прави.Дразнещо е,а и изглежда като да ме сваля.Гнус.
-Където аз ще спя?
-Мне не позна.Където ще учиш.А иначе ще спиш в големия дворец Сю Сан ,искам да те наблюдавам скъпа.
Толкова ли специална бях,че даже и при специалните не ме сложи.Задник.

Добре.До тук добре.Стаята не е зле,но трябва да ти намерим по-голямо огледало.Това за нищо не става.
Даниел вече шареше из новата ми стая,докато аз просто лежах на леглото.
Някакви камериерки просто влязаха и оставиха една голяма кутия и една по малка.
На масичката видях ключа за входната врата. Но те просто стояха до тоалетката ми.Нахалитетки.
-Ъъ може ли да излезете?
-Трябва да ви облечем и подготвим за вечерята.Трябва да изглеждате не добре, а спиращо дъха днес. Първото впечатление е най-важното.
Огледах я от глава до пети. Имаше сладка пола и хубава бяла риза,на която,за мое учудване,нямаше и едно петно.Искрящо бяло!
Доближих се до нея ,взимайки ключа от плота.
- Виж сега,момиче.Скапах се,спах да един поръбен стол,който беше в един доста гаден и смотан влак,в който смърдеше на някакъв дим!Не ми стига коминочистача,който пушеш през цялото време,а сега ,когато се опитвам да си почина някакви връцли идват и ми нареждат да ставам и да ме обличат?!ВЪН!!! -вече крещях по трите момичета.Едното го хванах за ръка и отидох при вратата.Тя се отвори.Господи,помислих ,че е Хю ,но това беще просто Даниел.
Изкарах я през вратата.И реших веднъж за винаги да сложа край на тази досадна прислуга да ми се вре там,където не им е мястото.Другите момичета последваха онова,което изкарах от стаята.Смаяни и учудени ме гледаха трите пред вратата.А ,явно шефката,ме погледна гневно.
-Виж госпож...
И бам.Вече с тези досадни същества ме делеше онази смотана врата.Заключих се и отидох в банята,а там ме чакаше Даниел.
-Вън и ти!!Моментално!!
-Добре де добре.Пуу.Женска му злоба.
Затръшнах вратата пред носа му,ако има,пуснах водата и влязах във ваната.