Сянката пред мен/The Shadow in front of me

Седемнадесета глава

И БАМ!
Спечелих.
Цяла вечер скачах на леглото си като малките деца. После обаче се сетих.
Какво да му поискам?
Е това вече си беше сложна работа.
-Пф!
Паднах на леглото и загледах тавана. Ама че глупост! Все трябва да има нещо!

Помисли си нещо,от което ще имаш полза. Не трябва да е някаква глупост.
Естествено!
Трябва да избереш момента. Ако сега не се сещаш,остави това за по късно.
Ясно.

Така и ще направя.

На сутринта едно ужасно цвърчене ме събуди. Господи пожар!
-Фойер!!
Не беше той. А някой друг?
Господи!
Ледът се топи прекалено бързо!
Пропадам! Вече няма под!

Събудих се на някакво легло в бяла мраморна малка стая.
Кракът ме болеше ужасно много.
Изписуках. Нещо ми щипише.
-Спокойно. Така ще бъде няколко дни.
Медицинска сестра?
-Благодаря ти,а сега моля излез.
Дилън се доближи. Той какво искаше пък сега?!
-Да?
-Не да,а как.
Той ми подаде една цигара. Мисли си ,че пуша?!
-Не пуша дявол да го вземе!
-Знам. Това са личните цигари на Женивиев. Всички я видяхме в полуразпаналата се стая,но тя каза,че сигурно си я откраднала. Не успя да го припише на Фо.
-Ясно. И сега?
-Сега ще стоиш далеч от нейната стая. Ще спиш в моята част от двореца.
-Ама вие си имате части?!
-Да. Досега спа в частта на брат ми. Затова и беше толкова лесно да те подпали.
-Аха. Впрочем...
Отново ме заболя,когато раздвижих десния си крак.
-Да. Изгаряния. От кога не си ползвала силите си?
-От около месец. Само Даниел и Розали. Друго не.
-Аха. Е ,явно ще трябва вече да внимаваш повече. Направи една за шпионин.
-Шпионин?
-Да. Имаш водач,приятел...трябва ти шпионин и пазач. Но първо шпионин.
Замислих се. Беше прав.
Затворих очи и си представих една сянка,по същия начин както създадох Розали.
Ето. Готово.
-Много добре.
-Ауге.
-Това откъде пък го измисли?!
-Нали шпионин? Очи?
-Да. Има логика.

Още едно момиче? Само аз ли ще съм момчето тук?!
Явно.

Засмях се. Наистина Даниел беше специалният.
-Хайде,аз ще тръгвам,че имам работа. Казаха ми ,че трябва да стоиш тук ,докато кракът не зарасне напълно. Затова може малко да ускориш процесът.
Намигна ми и излезе.

Това пък какво беше?
Намекна да се излекуваш сама.
Как?!
Ами с генерация. Възстанови кожата.
Аха. Все едно ми говориш на китайски.
Повярвай ми. Китайският ще ти бъде по лесен пред езика на онези светулки.
Светулки?!
Да де същото. Бийлите.
Защо пък светулки.
Защото светят през нощта.
Аххахах. Има логика.