Сянката пред мен/The Shadow in front of me

Двадесета глава

Ето ме тук.
Тези същества нямат ли си лична хигиена?!
А си мислих че Атон е с лош дъх.
Бла.

Вървях по някаква широка пътека,покрай която бяха явно всички Бийли. Не задържах поглед отвъд огражденията на пътя ,а продължавах напред.
Стигнах една арка,покрай който имаше шест Бийли.
Главните.
-Здравей,Сияна.
-Ъъъ привет?
-Аз съм Монрьо.
Той беше най големият и явно най старият от всичките. Имаше същите характеристики като Атон,но по някаква странна случайност дястаната му предна лапа беше черна. Другите бяха бели.
Никой освен него нямаше такава черна козина.
-Свърза ли точките? Явно не,затова ще ти дам още един жокер. Как е Александра?
Коя?!
-Такава жена с такова име не познавам.
-Али?
Имам някакъв спомен за името Али. Бях го чувала някъде...
От Марко сякаш,когато бяхме в трапезарията и питах дали Синна няма да вечеря с нас.
Синна е...
-Да. Последно видях как побеснялата кучка се бореше с племенника си. А иначе като излята оттук ще и предам поздравите Ви.
Той беше онзи,който ги е изгонил. Най могъщия,безсмъртния,онзи който е изхвърлил двете сестри от Рая.
Опа не.
Това не беше Рая. Това е някакъв междинен свят,за който за първи път чувах.
-Както и да е. Приближи се. Трябва да те препитаме преди да започне обучението ти като ловец. Покажи си вида,как изглеждаш?

Отпуснах се. Трябваше ли да им покажа как изглеждам?
Даниел?
Дани!?

-Няма да ти помогне. Не може сега да те чуе. Сама си.
Супер!
Явно имах само една възможност.
Отпуснах черните си крила върху земята,обгърнах се с дълга рокля от сенки и оставих от ръцете ми да се появи струя бяла светлина. Но очите...
-Ами очите? Така ли са ти?!
-Видях я,очите и са също с бяла светлина!
Мили? Ето кой явно щя ме защитава.
-Отдръпни се ,Митра! Аз в момента виждам само едни черни очи.
Черни ли?!
Господи това не е добре!
-Покажи ни какво можеш!
Монрьо погледна към един връх зад него.
-Какво?
-Как какво?! Унищожи го!

Каквоо!? Ама той е твърде далеч!? Няма да мога?! Ами сега?!
Че и цял връх!?
-Искам само да го разрежеш.
Само ли?!
Че и това е много!
Издишах. Това беше прекалено. Трябва да се опитам поне,нали?
Тръгвах към него. Полетях ,но Монрьо ме хвана за кракът.
-От място скъпа. Не от въздуха. Толкова ли си безпомощна ,че разчиташ само на крилата си?! А един ловец никога не се...
-Знам!!!
Е не. Знам си че имам проблем с контрола,но той прекали. След като намекна ,че не трябвало един ловец да показва способностите си ,а да ги крие,той влезе в главата ми!
-Така направи ти с Атон ,нали? Ти не си по различна от нас!
-И какво?! Ловците не използват силите си! Защо трябва аз сега да ги използвам срещу онзи връх?!
-Защото аз казвам така!
Той наблегна на местоимението и аз още повече се изнервих.
Той какво?! Добре,главен е,но хайде да си имаме  уважението сега.
Щом иска порутени камъни ето му порутени камъни.
Стрелнах сенките към върха и те го обгърнаха. Ама сега?!
Ама яяя...
Буря?! Затова говоря.
Претеглих няколко мълнии в ръцете си и ги пратих към върха. Те го удариха,а с една друга прекарах по дълбока линия през него.
Върхът падна.
-Не. Митра,каза че има силата?
-Да. Ето ти я!
-Не не не. Това е буреносна,не тази,която търсим за първия ловец.
-Първия ловец?!
-Ето сега идва и изпитът по история. Защо първия ловец?
-Ти шегуваш ли се с мен?! Аз да не съм ти врачка че да знам?!
-Да. Точно това си.А сега използвай малкия си мозък за да разбереш защо и да ми   отговориш.
-Как пък не! Първия ,защото ти си го убил,защото се е съюзил със Синна. Заличил си всичко за него!