Сянката пред мен/The Shadow in front of me

Пета глава

Очаквах вечерята да бъде по напрегната,ала всичко мина спокойно.Хю ме представяше на хората си докато аз въртях учи и се опитвах да се държа мило.Всеки път трябваше да вдигам тежката си пола в цвят бордо,любимият ми,за да не се спъна ,когато се изправям от реверанса.Мейсън просто стоеше в един от ъглите и продължаваше на пуши.Беше странен.Имаше нещо магическо покрай него и сега знаех какво е.
Внимавай!
Вече беше късно.Даниел ме предупреди твърде късно,да му се невиди.Бях простана на пода,след като се бях спънала в някой от гостите.Пак блеех гаргите.
Моментално Мейсън дръпна цигарата от устата си,започна да се смее и се сдави с дима.Това беше странно.От както съм тук не се усмихваше. Не че преди го правеше.
Отидох при него и вдигнах цигарата от пода.
-Жалко.Тъкмо я запали.-бях го следила какво прави всеки път,когато Хю не ме влачеше към още някой от гостите.А и цигарата беше още къса.
Не знам какво ме прихвана,но я сложих на устните си и все едно му казах "Запали ми я.". Той протегна ръката си и я запали с едно докосване. Разтопих се. Дръпнах веднъж и замалко да се задавя,защото съм асматичка.
-Да беше казала имам без никотин в жабката на колата.
-Имаше.-поправих го.-Не я виждам да си я помъкнал тук.
Разочаровано наведе главата си надолу като някое дете и бръкна в джоба си. Извади една кутия.
-Имам запаси и тук. -усмихна ми се измъчено.Поне аз мисля,че беше усмивка.Просто завъртях очи и си тръгнах от тъмния ъгъл,но си запазих цигарата.
Чакайте малко?!
Тука всички ъгли са осветени с фенери защо този не беше?
Върнах се при Мейсън и...
-Пф,бавно загряваш. - оказа се,че това не е ъгъл,а просто прекалено голяма колона която скрива един стол ,падащ се точно в центъра на залата.Столът на Хю.Тоз човек не спира да ме изумява.Под него се беше разположила неговата сянка,така де тигрица. Явно не обикалят двамата стаята.
За вечеря имаше морски дарове. Бяха вкусни,но нямах голям апетит,защото един от мъжете подметна "Значи утре ще я изпробваме а?"...Каквото и да значеше това.

Прибрах се в стаята си и просто паднах на леглото и заспах.Сутринта се събудих в уникално настроение от непрестанно почукване на вратата.
-Добре де идвам!
-Така.Това е за след малко,другите са за някакво парти с дъщерята на Хю.И моля те преведи се в нормален вид.Изглеждаш все едно си бил на купон у Филип.-Мейсън се засмя за кратко и аз си спомних онова спокойно момче от футболния мач.
В едната кутия имаше гащеризон и една риза цвят бордо.Господи,благодаря!Обувките бяха хубави,по скоро странни. Тип спортни обувки като тези за физическо.В тях имаше белешка "Имат и платформа.Другите неща ще получиш по късно. М. "
Когато се облякох една от камериерките,които вчера пропъдих ме заведе в една бляскава сграда.Онази ,в която каза Хю,че живеят "специалните".
Залата беше огромна. Отвсякъде висяха красиви полилеи и имаше на 10 метра за всеки човек в залата по една тренировъчна кукла,да го нарека така. Докато оглеждах залата погледът ми се спря на едно момиче с много тънки игли около себе си. В следващия момент иглите бяха се забили в тялото на манекена. Уау! Това ли ще правя тук аз? Ще се уча на такива....
Неща. Да. Така да се каже,ти не контролираш метала,а нещо много по-стилно и не често срещащо се ,както и не толкова видимо. Нея лесно ще я забележат каква е.
Беше прав. Даниел не знам как винаги беше прав. Или аз мисля,че е прав,защото гледа в моите мисли. Украсява ги малко и ми казва. Интересна тактика.
Отидох при Хю който ми махна от една колона с асансьор.
-Тези хора горе сега искат да им покажеш онова,за което им говореш снощи. Помниш нали? Хайде скъпа,трябва да си в пълния си блясък.
След това се качи в асансьора и седна при другата ми публика.
Две игли минаха право покрай ухото ми. Още две. Шумът ме раздразни,затова се обърнах и видях онова момиче да прицелва иглите към мен. Залегнах за да не бъда наранена,ала една мина покрай голата ми ръка и я поряза. Усетих стоманата студена по кожата си. Изпищях и паднах. Не мислех ,че мога ,защото бях плътно прилепнала към пода.
-Ооо пухче,та това е само драскотина. -изхили ми се онова гадно момиче.
-Проблем ли имаш Мариана?
Мейсън стоеше между мен и нея.Този път косата му беше почти прибрана назад,но все още се виждаха два кичура пред очите му. Беше без блуза. Явно тренираше близо до мен и беше видял това изпълнение на Мариана.
-Пф не. Защо си го помисли. Просто е новата и реших първо аз да и се представя. -очите и ме гледаха злобно и с дивашка усмивка преметна част от косата си.
-Просто е дъщеря му. Затова си мисли че света е нейн. -Мейсън ми помогна да се изправя.- Оставям те да се мъчиш. Ако има нещо ей там съм. - той посочи един коридор,който не бях забелязала. Беше целия в дим,искри хвърчаха и се виждаше как някакъв огън се подава изпод пушакът.
Не бях усетила,че ме е оставил,защото до мен стоеше друга фигура. Непозната.
-Дам. Готино е там. Въпреки че за мен е твърде горещо.- намигна ми едно момиче ,в чиято ръка стоеше едно малко ледче ,което постепенно се превърна в ледена висулка. Уникално.
-Аз съм Дайна. Ти трябва да си новата. Поправи ме,ако греша, Барбара нали?
-Да. - не бях свикнала да отговарям на това име.
- Е,щом не харесваш тази кучка мисля,че ще си допаднем. Голяма гад е ,ако ме разбираш. Сега искаше да те злепостави пред баща си ,за да види, че си нищо,но особен ефект няма. - говореше толкова самоуверено ,а зелените и очи ми напомняха на моите. Същият дълбок проникващ поглед.
-Мисля да и го върна.
-Недей.Както казах,внимавай с баща и. Той е най-голямата риба в това езеро,смея да кажа акула.
-Но не и в океана. Най-големите са трите кита. И въпреки че не са хищници,могат да навредят сериозно. - спомних си думите на Даниел.
-Мх права си. Но не го казвай,когато наоколо има толкова негови довереници. И аз съм от тъмното добро.
Каквото и да имаше впредвид,знаех само,че е на моя страна. Явно щяхме да прекарваме дните тук. Но сега имах работа за вършене...
-Ей мис Монстър Хай.Знаеш ли какво е ,когато някой ти дъха на отчаяние. Естествено! Това е ежедневната ти миризма.
Това и стига да се обърне вече разгорещена и насочва иглите.
Обаче, когато ги пуска, аз просто протегнах ръка и описах окръжност. Моля ти се да проработи иначе ще изглеждам като пълен глупак. Някои игли веме стигнаха до мен,край провалих се и сигурна сега всички се смеят. Ядосах де колко тъпо беше моето държание. Тогава отворих очи и видях една черна дупка пред мен. Беше поела всичките игли.
-НЯМА ДА ПОСМЕЕШ!!
Усмихнах и се приятелски. Пуснах ръката си и иглите изчезнаха,заедно с облака мрак.
-СВЪРШЕНА СИ!!НЕ ЗНАЕШ КАКВО НАПРАВИ!!
Тя ми налетя на бой и тогава дойде един мъж който я дръпна за косата и и извика:
-Госпожице Роджън,моля за малко приличие.
-Но тя ми ги изпари !! Ще се оплача на баща си!!
-Ако ме интересуваше заплахата на баща ти толкова ,нямаше да идвам тук от Шад и да нося черно,нали. А сега отиди и се упражнявай, докато аз се постарая да свърша работата,за която ме повикаха.
Този човек беше мега странен. Заведе ме в библиотеката,където ми даде куп книги и някакви странни помагала на друг език.
-Как така от Шад?
Не се сдържах и го питах,въпреки че подозирах,че няма да ми отговори. Той оправда очакванията ми.
-Да. Живея там,бащата на онази лигла ме повика да ти предам всичко,което ти трябва да знаеш за тъмната материя и да можеш да я контролираш.
-Как така живеете там?
-Твърде много въпроси. Филип каза,че си любопитна.
Филип? Ама тука явно го познават всички!
-Голямо момче е. Имам впредвид ,че е от по едрите птици в небето,ако ме разбираш.
Нищо не схванах. Даже и капка. Затова той просто ми отвори една от дебелите прашлясали книги на една страница с доста дребен шрифт. На нея пишеше като заглавие "Видове и подраздели:обитатели и притежатели" каквото и да значеше това. Той ми посочи един от първите надписи. Сега схванах.
Филип е един от нас...
Огледах учителя си внимателно.
-Не е точно като нас. - все едно ми чеше прочел мислите.-Обича да стои горе повече,предимно защото се упражнява. А на нас ни харесва под морското равнище.
Сетих се за историята , когато Смъртта сринала всичко под нивото на водата.
-Аха.
-И така. Първо трябва да разбера какво си. Има две възможности,но не знам дали въобще ще се впишеш в нашата общност.
-Да се впиша?
-Мила Бар,той ще иска да му казваш след всеки урок какво съм ти наговорил. За него е бръщолевица,но мисля че ще ти е от полза за близкото бъдеще. Затова просто недей да му казваш за..
-Да да ясно. "Лъжи дори и да си в мътното и да не виждаш кой те пита."
-Точно така! Явно сянката ти е лукава лисица,щом знае такива поговорки.
И така урокът запозна. Беше кошмар да се мъча да разбера какво ми говори.
След урока обаче трябваше да ходя на някакво си парти на оназ гадната усойница Мариана.
Облякох някаква семпла рокля,явна само рокли ще нося тук,но се изнервих и си обух отдолу един клин от оставените ми дрехи в гардероба.
Както предположих голяма тъпня. Тя просто стоеше и се хвалеше със способността си,или по скоро баща и я показваше с гордост пред публиката.
Стояхме двете с Дайна,когато едно момче се доближи до нас. Познах го,беше в онзи пълен с дим коридор.
-След малко трябва да си ходиш. - просто така го изтърси. Какво искат пък сега?
-Защо?
-Той говореше на мен.Добре.
Зяпнала погледнах Дайна. Как се съгласи талкова бълзо. Аз цял следобед я моля да отидем някъде двете,а някакъв тип дойде и и каза ,че трябва да тръгва.
-Гадже?
-Брат.
-Ама как така брат?!Ама той е...
-Да да спести заключенията си.- тя въздиша.- Както казах идвам от Шад.Когато беше Голямата война,Хю опожари повечето градове,което в отговор Тя срина смотаната му столица. Тогава той беше генерал. Просто дойде и ги уби.
Разбрах съвсем ясно,че става дума за родителите и. Ами мойте? Баща ми работи в чужбина,но майка ми ?! Мейсън каза ,че и е пратил писмо,но все още се притеснявам.
-Значи това си имала впредвид,като каза ,че си като мен.
-В тъмната част? Да. Та семейството,което ме приюти си оказаха ...е да видя кой дойде преди малко.
Момчето беше симпатично,русо ,имаше същите зелени очи като на Дайна.
-На един полюс сме. -намигнах и.
-Тука няма полюси Бар.Има...
-...Шад
-...Шад
И двете го казахме едновременно и се усмихнахме. Докато се налага да стоя тук поне престоя ми няма да бъде толкова неприятен. Ако я нямаше Дайна,досега да съм убила онази кучка Мариана и да съм си тръгнала. Но Дайна е тук,а и искам да разбера повече за себе си.

Прибрах те в стаята си. Изкъпах се,облякох си нощницата и понечих на се тръшна на леглото,когато някой почука.

~~~~~~~~~~~~~~~
Надявам се да ви е интересна историята.:)
Ако ви допада може да продължавате да я четете.