Сянката пред мен/The Shadow in front of me

Трета глава

Библиотеката беше обичайно тиха,почти пусна.Обичах високите лавици,по които имаше тонове прах.Колкото по-прашна беше една книга,толкова по-стара или неизползвана беше.Харесва ми да откривам такива забравени книги,всяка има интересна история и благодарение на мен тази история,навярно забравена,се съживяваше отново.Библиотекарката беше мила през повечето време.Хубавото беше,че ни дава да прекарваме достатъчно дълго време,за да обработим снимките и статиите.Ашли се появи както винаги преди Даниела.Не и се сърдя.Тя е приятен човек,но никога не идва на време.
-Нещо апетитно за мен или Марко?- усмихна ми се Аш и ми подаде нейните записки.Бяха невероятни.Аш имаше дарбата да чува различни апетитни случки и успяваше бързо да ги запише.
-Аз имам само тези снимки на футболистите и едно смотано интервю,в което момчетата се габаркаха.
-Нека позная...Не си устояла и си се включила.
-Естествено!Много са дразнещи,освен едно мило момче.Така де,мисля че е мило,не го познавам.Знам само,че се казва Филип.Май така му беше името.
-Номер 24 пак нямаше фланелка нали?
Не я разбирах.Как ще знам кой е номер 24,като няма фланелка?!И все пак тя знаеше че това е моето любимо число.Имаше някаква специална дарба. Всеки път,когато го видя някъде написано,ме обливат хубави емоции.
-И пак оставам в невидение кой е номер 24.
-Абе онзи задник,който вуни на сексапил и лъха на смърт. - така си е.У Себастиан виждах и нещо невероятно,което ме привличаше,но после го поглеждах отново и осъзнавах,че прилича на дявола с тази лукава усмивка и онези сиви очи.
-Интересно определение.Значи и аз съм вуняла вчера?
-Значи приемаш факта,че вчера лъхаше на него. - изгледа ме малко настрани. -Бас хващам,че си изпрала ризата поне 2 пъти.
-За по-сигурно даже и белина ползвах.
Двете се засмяхме гласно,но библиотекарката дойде и започна да ни шътка.
-Ама че усойница.Прилича ми на скелета на господина по биология. - Даниела се появи с онази нейна невероятна усмивка и къдравата руса коса.
-Ооа Дани къде се изгуби? - Аш ме побутна с крак под масата.Явно беше нещо като намек,че е готова да се габаркаме с горката Дан.
-Оо ами бях на една парти.Знаете ме.Когато ходя някъде обикновено не се прибирам у дома.
Двете с Аш знаехме за всичките откачено мръснишки нощи на Дани и Том.Да се надяваме че няма други ,които тя крие от нас.Кой знае какво е станало вчера,ала това нас с Аш сега не ни касае и се залавяме да изчистваме и проясняваме снимките.Някои бяха мъгливи,други бях хванала как тичат и трябваше да оправим проблема със стойката.Както Аш му казва :"Не е фотошоп.Той променя всичко коренно.Аз само попипвам тук там."
Учудващо добре се справих със статията.Когато отидох да я предам,Марко ме посрещна на вратата на стаята,където се събираме.
-Знаеш ли Сиси,- мразя да ми вика Сиси,но явно няма да се промени това галено име.
-Какво?
-Не искам записките ти.Само снимите.Предполагам в тях няма нецензура,която може би съдържа интервюто.Мисля че разбра.
Ясно.Оня Себастиан явно е наминал и му е казал да не казва интервюто.Добре.Поне снимките ще вземе.