Сянката пред мен/The Shadow in front of me

Десета глава

Сложиха ни с Мар в една стая. Вече можех да я понасям една идея повече,но това не значеше, че исках да сме в една стая. Все още и нямах доверие.
Първа тя влезе да се изкъпе в общата ни баня и аз я чаках,разглеждайки стаята. Не беше много голяма,но достатъчна.
Имаше невероятна гледка от прозореца към едно езеро с невероятно тиха вода. Тя бляскаше на слънчевата светлина. Беше станало утро. Леглото беше меко и удобно,но все пак трябваше да го деля с Мариана. Факт. Имаше две чекмеджета и един голям гардероб. В него не знам как тя щеше да събере всичките си големи рокли. Добре,че и казах да вземе най важното.
Почука се. Когато отворих ,на прага ми стоеше сестрата на Себастиан.
-Искаш ли да се разходим малко?
-Добре.
Стигнахме в една малка градина,минавайки през големия коридор на първия етаж. Сега можех да го разгледам по добре и видях невероятна камина,три полилея и огромно впечатление ми направи пода,който беше стъклен,а под нас се виждаше как някаква вода се разплискваше извън очертанията на навярно басейна.
-Басейнът ни е закрит и решихме да направим стъклен под ,защото никой не знае кой е в него и така като отиде да бъде подготвен.
-Не можете ли да направите разписание? - по тъпо нещо не бях чувала.
-За жалост всяко разписание трябва да се променя всеки ден. Които означава,че всеки трябва да става в шест часа и да си пише заниманията.
-Ама че тъпо?! - не се сдържах.
-Моля?
-Не може ли ти примерно да направиш разписанието или някой друг като Тод...
-А да. Това е днескашната тема.
Бяхме излезли вече в градината. Ясно. Тя искаше да ме разпита какво ми беше казала Тя през нощта,когато ме повика.
-Е? Какво ти каза?
-В смисъл?- правех се на ударена. Не трябваше да и споделям нищо. Говореше за някакво посвещаване и едни порти,които аз знаех и бях видяла,че са срутени. "Не..не тези порти. Това беше арка,но не и порта. Тя е пътят надолу,а арката беше нашият ход нагоре. Но когато я разрушиха ,не можахме да я издигнем наново. Така и започна войната,защото аз се вбесих и сринах първия град,който бях видяла."
-Може да ми се довериш. Довеник съм на Си. Това е нейният дом,просто Тод реши ,че ще е по добре да сме заедно,докато Си се върне.
-Ще те разочаровам,но точно това ми каза Тя.
Изгледа ме подозрително.
-Само това?
-Да.
Отрязах я. Е,това беше истина ,но не цялата.
-Брат ми каза,че обичаш да рисуваш. Там е кръжока по изкуства,нещо ,с което да се разсейваш ,докато си тук . Децата са приятни,ще ти допаднат. Сега те оставям.
-Почакай! Как така брат?
Тя се обърна през рамо:
-Аз съм огнена,Сияна,огнена,която имаше способността да чува духовете. Това е. А той е огнен,със сестра,чуваща духове. Това е.
Нещо криеше. Усетих как сянкато се размърда.