Сянката пред мен/The Shadow in front of me

Дванадесета глава

Беше ми наистина странно. Току що се бях развикала на Синна,защото тя се караше на сина си. Аххахаха. Това наистина е странно.
Лежахме двамата на пода. Странна гледка. Леглото беше удобно,но въпреки това и двамата ни беше страх да легнем на него. Затова бях се облегнала на гърдите му,легнали срещу прозореца,гледайки към звездите.
-Няма да ти се размине. Ще иска да ти стъжне живота. Затова не приема чираци.
Той ме погледна тъжно. Съжаляваше ли ме?!
-Спокойно. Явно и двете имаме една обща цел.
-Да убиете Хю?
-Не. Да се убием една друга.
Той се усмихна. Ставаше ми все по топло и по топло,когато той се усмихне. И толкова горещо,когато го разсмея. Имахме странна връзка,крепяща се на светлината и мрака.

Събудих се. Той беше до мен,все още не беше станал. Стоеше и се взираше в мен.
-Какво?
-Очите ти сутрин са много тъмни,а крайщата на косата ти светеха. Не знам защо?
-Нито пък аз.

Това става,когато имаш силен прилив на енергия. Хубаво чувство.
Мислиш ли?
Сега не си ли превъзбудена от вчерашния ден?
Може би малко...

Слязахме на закусваме. Всички ни гледахме странно,явно заради кавгата вчера вечерта.
Мариана се приближи до мен,когато останах сама с кафемашината.
-Значи сега ходиш със Себ?
-Не.
Бях категорична.
-А тогава защо противоречи на Синна заради него?
-Защото Тя си го заслужи. Много ме нервят пикли като нея,които не знаят къде да седнат да се освободят от напрежението. Според мен трябваше да го направя и не съжалявам.
-Права е. Това беше наистина гръмко. Дори Ванеса не посмя толкова скоро да и противоречи. Жалко,че тя умря,докато Синна я "предпазваше".
-Тоест?
-Тоест ти беше по цветна от описанието на Ванеса към Синна.
Хютер ме гледаше втренчено. Мисля, че разбрах какво иска да ми каже.
Бягай иначе онази кучка ще те гони.
Много хубаво,няма що.
-От какво е умряла Ванеса?
Хютер се зачуди дали да ми каже. Знаех,че той и Сел са първите довереници,но не изгарях от желание да питам сестрата на Себастиан.
-Тя беше телепат. Влизаше много често в ума и и я изкарваше извън контрол. Правеше го нарочно,защото ама хич Синна не пропускаше момент да я злепостави. Тя я мразеше,но вече беше нейн чирак и нямаше какво да стори. Докато е в съзнанието на някого,телепатът не усеща околния свят. Изпада в транс.
Той направи кратка пауза.
-Синна беше по умна и по бърза от Ванеса. Уби я ,докато се опитваше да проникне в ума и.
-Никой повече не се занимава да и предоставя чираци,защото те няма да оцелеят. Ванеса не беше единствената,но тя умря по най жестокият начин,задушавайки се в собствената ти сила.
Мю се присъедини. След него и Фин.
Знае вече че са четирима чираци на Смъртта,защото просветиха Мар вчера. Ритуалът го пропуснах ,защото се опитвах да измисля пъклен план да отвърна на кучката,която ме разсъблече насред нищото.
-Не си мисли ,че можеш да я надвиеш. Първият също беше на това мнение.
-Затова децата и не са чираци. Не иска и те да умрат.
-Но как така първият? Кой е бил?!
Гледах Финстер и пренебрегнах думите на Хютер за децата и. По късно щях да го разпитам.
-Ела.
Фин ме хвана за ръката и излязохме от къщата. Бяхме пред огромното спокойно езеро. Пред него Вит тренираше.
До нас беше и Мю,както и Мар.
Хютер явно не желаеше да дойде.
-Вит! Приятелката ни Рю иска да посетим Тимо!
Рю? Явно всички прякори тука завършват на "ю".
Вит стана и разтърси ръце. Сле това запозна да ги движи бавно във въздуха,разтваряйки пропаст в езерото. Отместваше водата?!
На дъното нещо проблясна на слънцето. Не можех да видя какво е,затова се приближих по близо до Вит. Никой не ме последва.
-О Боже Господи!
Изкрещях. Това ли беше Тимо?!
Вит пусна една сълза.
-Преди шест години брат ми дойде при нея.
Беше много болезнено за нея. Та това на дъното беше замръзналия и брат!?
-Тя прави така. Убива онези,които са и пречки, със собствените  сили на мишената.
Тя се разплака. Водата се върна на мястото си. Фин се доближи и започна да я успокоява.
Мю докосна рамото ми.
-Ти си различна. Със сигурност...
-Със сигурност ще ме убие по още по гаден начин.
Не се сдържах. Може ли да бъде толкова жестока?!
-Тимо се изправи срещу нея,защото искаше да има правото да решава за себе си. Тя го беше затворила в клетка.
-И накрая приключи в тази ледена клетка. Все същото.
-Не. Не е. Към него беше най жестока. Ванеса умря бавно,но той все още е жив. Дори и да не е нейн чирак вече,той още диша.
-Как!?
Вит се изправи.
-Той е просто замръзнал. Това ни го спира. Ще бъде много изтощен ,ако някой го извади и случайно разтопи леда.
-Случайно?!
-Никой не можа. Дори Себастиан. Затова го потопих в езерото. Под вода.
Това беше вече уау. Тука ставаха все по изумителни стряскащи неща.