Сянката пред мен/The Shadow in front of me

Четиринадесета глава

-Съжалявам,Бар,но трябва да заминеш с мен. Няма да си позволя отново чиракът ми да стои в този свят.
Бяхме в нейната стая в къщата. Тя беше по скоро кабинет,защото,както всички знаехме,тя живее в Долния свят.
-Защо?
-Знаеш ли какво се случи с Ванеса?
-Да. Убила си я,докато се и опитвала да влезе в уча ти.
-Ах. Не знаеш цялата истина,нали? Само малки неща,които Ро поддаде на момчетата.
Тя се спря за малко,защото докато говорехме кръжеше и търсеше нещо в стаята.
-Да,наистина прекаляваше,влизайки в ума ми. За първи път го направи,когато имахме тренировка. Тя не само прониква в ума,но може и да го контролира. Накарах да ме използва като кукла. Е,тя успя. Правехме често такива тренировки. Беше симпатично момиче,но не ми беше любимка. Онази змия дъщеря ми видя това и я настрои срещу мен. Беше се съюзила с Ро,тя и без това ме мразеше. Ро и беше казала,че съм мразела Ванеса и съм искала да я убия. Естествено глупавата ми дъщеря повярва. А и беше обладана от злобата,която беше подхранена от факта ,че съм избрала Ванеса и братът на Вит за чираци. И така,тя просто каза на Ванеса ?че ще я убия и Ван предпочете да ме убие първа. Тя тогава беше заслепена,естествено,че не мога да умра. Но ми причиняваше ужасна болка. Спрях болката,но спрях и нея.
Не знаех какво за кажа!
-Ами  Тимо?
-Пф. Тимо. Голямо лигаве. Да,замразих го и толкова. Не отричам.
-Значи не си толкова добра? Защо да ти вярвам?
-Защото и ти не си толкова добра,за колкото ти се иска. Утле Даф ще дойде.
-Кой!?
-Онова момиче,най голямата чирачка на Ро.
-Веднъж я видях в гората. Неистинско...
-Противно...
-Добра.
-Точно.
-Хах. И какво от това?
-Ще се опита да те отведе. Никой не стъпва в долното царство освен мен и понякога Теодора. Но тя избягва това,защото в момента обучава чираци.
-Аха.
-Да. Та ще продължим обучението ти долу. Ще сме там за около месец,затова си вземи нещата.
-Ще мога ли да виждам хората от къщата ?
-Не. Е,освен ако не си свършиш задълженията по рано. Вечерният ти час е полунощ.
-Измамно.
-Защо?
-Защото си като мащехата на пепеляшка - мога да отида на бала,ако свърша цялата работа.
-Не. Това се нарича мотив з по бързо и вярно работене. Не съм толкова гадна,давам ти една работа,а ти я свършваш. Не няколко.
-Добре.
-А сега отиди да се сбогуваш с останалите и си събери багажа.
-Сбогувам?!
-Трябва Дафне да повярва,че няма да се върнеш в близкия месец. А и нека само най близките ти хора  да знаят,че ще им идваш на свиждате. И помни,то не може да е всеки ден.
-Ясно.