Петнадесета глава

35 4 0
                                    

Нищо. Абсолютно нищо!
Как може да няма в цялата библиотека нещо за тези същества!?
Изпуфтях и седнах на стола. Минаваше дванадесет часът и трябваше вече да отивам да изпълнявам поръчките на Си.
Беше безнадеждно. Не знаех как да намеря повече информация за тях от тази,която ми даде онази мъртвата Ванеса. Знаех само,че и те имат същите очи ,каквито аз, когато се преобразя ,и могат на говорят с мъртвите. Супер насока!
-Поне е нещо.
Казах го съвсем тихо,гледайки снимката. Една жена се доближи. Беше стара,не е библиотекарката.
-Търсиш нещо за Бийлите?
-Да?
-Отиди там.
Посочи ми един отдел,който сега не бях забелязала. Над него пишеше Черна магия.
-Погледни книгата посредата. Там пише за абсолютно всички същества.
-Мерси.
Старицата се усмихна и си тръгна.
Веднага отидох до този раздел книги. Това беше отделна стая,и както тя каза,посредата имаше на една маса поставена една огромна черна книга с адски твърди корици.
Опитах се да я отворя,но за нея трябвало ключ. Мамка му!
Откъде да го изнамеря?
Имаше отгоре едно малко вдлъбнато пространство,където явно трябваше да поставя нещо такова. Замислих се.
Оф! Направо се ядосах! Сега къде ще търся тази тъпотия!?
Минаваше вече обяд. Боже закъснявах!
Моментално изтичах към входната зала.
-Закъсня.
-Съжалявам.
-Не ми се извинявай!
-Добре.
-Така. Това са ти задачите за днес,освен факта,че в шест часът трябва да си в библиотеката и да подреждаш папките.
-Ясно.
-Хубаво.

Ама че списък.
Лутах се из градът в търсене на улица номер 666. На нея път трябваше да открия някакъв си шивашки магазин.
Това пък за какво и трябва?!
Може да му трябва на Мейвън.
Абсурт!

Ох намерих го!
Влизайки едно звънче позвъня. Беше много тънко,но пискливо. Като гластче на малко дете.
-Добър ден!
-Ъ. Добър ден!
Продавачката стоеше с гръб към мен,но когато се обърна...
-Какво искаш дете?
Тя погледна към списъка в ръцете ми. Господи! Това беше шивашки магазин,на не очаквах и продавачката да бъде толкова...
Странна?!
Та тя нямаше очи а копчета!!?
-Какво става тука Талия!?
Една друга влезе. Тя имаше очи,но нямаше уши!? Ужас!
-Какво си зяпнала сестра ми!?
-Ъм..търся това!
Просто им подадох списъка.
-О! Новата Ванеса! Ха! Бас Роза,че няма да издържи дълго! Отиди и намери тези неща за младата сама.
-Как се казваш? -сляпата Талия ме попита.
-Ами,Барбара.
-Ама че хубаво име!
Още една жена влезе. Нейната уста беше зашита адски плътно. Взе списъка и отиде в склада им. Явно това беше Роза.
-Аз съм Яна!
Глухата се обади. Направо крещеше!
-Приятно ми е!
Усмихнах им се. Усетих как очите ми светват.
Яна запищя ,дърпайки Талия.
-Бързо! Да се махаме ! Какво ни е довела за бога Ал!!!
-Какво!?
-От онези светещи зверове!!
-Не ни стигаха страданията а сега и това.
Роза ми подаде нещата.
-Махай се!
Талия крещеше също толкова силно,колкото и Яна.
Роза ме изпрати до портата.
Подаде ми нещо. Незнайно защо погледнах в ума и.
Това ще ти помогне да разбереш какво си. Но недей ни намесвай,че от нас си взела тази информация. Последния път,когато Талия видя Ванеса,Яна слушаше оплакванията и ,а аз говорех с нея...е...свършихме така.
-Това е от Си?!
Тя просто поклати глава.
-Благодаря ти!
Гледаше ме с едни много приветливи очи. Не можеше да ми се усмихне,разбирах я.
По пътя към двореца огледах нещата. Няколко копчета,една кутия с игли,някакъв топ плат...и запалка? За какво и беше това?

Сянката пред мен/The Shadow in front of meOnde histórias criam vida. Descubra agora