Сянката пред мен/The Shadow in front of me

Шестнадесета глава

Ужас! Бях подгизнала,с вързана на кок мръсна и  мокра коса, обувките ми вече бяха целите във вода,а тъпият дъждобран ама нищо не пазеше! Стояхме вече около три часа горе и "ловяхме" мълнии. Момчето ми каза,че после сме щели да отидем преди вечерята да ги продадем сутринта. Което значеше,че явно цяла вечер щяхме да ловим тези неща.
Когато някоя мълния удареше лодката,тя бе всмуквана от множеството метални жички по летящото превозно средство и така те достигаха до голям контейнер,който ,за да може да изкара добри пари, трябва да бъде пълен до края на бурята.
И така продължавахме с това ,докато времето не се поуспокои и Дилън зададе курс към пристанището,където щеше да ги размени за пари.
Не мога да разбера за какво му бяха пари,при предположение че живееше в такъв разкош?!
-Чувствам се по добре,ако правя нещо. Не съм от хората ,които само ходят по приеми,ядат,спят,глезят се и после ходят на лов. Под ходят имам впредвид да отидат ,но нищо да не правят. Не съм такъв. Не ме свърта на едно място.
Вгледах се в него.
Аз все още бях мокра,косата ми беше в окаян вид,а дрехите ми бяха вече впити по тялото ми ,плътно прилепнали заради водата.
А той... Той беше все още без тениска,по едни панталони и гумени ботуши. На ръцете си имаше също и гумени ръкавици,но следа от тениска нямаше.
Спряхме на една скала,която трябваше да е пристанището.
-Може да дойдеш.
Естествено. Изглеждах безумно ужасно и не ми пукаше. Но пък..ако някой ме види може да каже на Синна. Има шпиони на всякъде...
-Няма да те хване. Ела.
Тръгнах след него.

Магазинът за това и онова

Ама че заглавие. Вътре на един тезгях стоеше един дебел мъж,с черна брада и черна коса,разпиляна покрай лицето му. Пишеше нещо и наместваше очилата си,които от време на време падаха.
-Добро утро,Джо!
-Добро да е!
Джо спря да пише и свали очилата. Огледа ме от горе до долу.
-Опа! Ново момиче,а? Ама че си играч! Брат ти се спря след онази крава,но ти... е,един път се живее.
-Ето поръчката.
Той сложи на масата една продълговата цилиндрична кутия,в която беше сложил една мълния. Така. За пробно.
-Ела да си поговорим отзад.
Отидоха явна в склада.
А аз стоях в цялата си нелепа "красота" насред тъпия магазин. Сега го огледах. Имаше абсурдно много неща наблъскани на марко рафтове. Безумно малко рафтове! Имах чувството,че от тежестта ще паднат.
Те излязоха.
Чу се някакво силно пищене. Нещо подобно на животно.
-Чшшш!  Ама че феникс!
Сетих се за Фойер. Стана ми наистина жал ,че го оставих при онзи Ад. Но ако беше дошъл тук нямаше да издържи на студа.
Ама това е той!?
Надникнах през завесата и го видях. В цялата си прелест ,но заключен в клетка. Той ще умре!
-Какво е това?
Правех се на любопитното незнаещо момиче.
-Това е просто казано черен феникс. Един го размени ,когато дойде тук ,за топли дрехи. Горкото... Явно те харесва!
Усмихнах се. В подобен магазин се бяхме запознали. Но сега Си нямаше ,за да ми го купи.
-Колко струва?
-Две трети от парите,които ще ти дам за мълниите.
-Дадено.
-Даже и с клетката ще ти го дам!
Той отиде отзад.
-Ава ти какво си мислиш?!
-Фениксът те харесва. А и мисля че и на теб ти допада.
-Да но толкова пари?!
Не знаех колко са,но предполагах.
-Ако не беше ти нямаше да хвана толкова. Трябва да ти се отплатя някак.
Наистина. Аз ги хващах направо с голи ръце,предизвиквах ги да дойдат по близо... но чак да ми откупи Фо!?
-Благодаря.
Поех клетката. Фойер веднага се успокои,когато го докоснах.
-Ама той наистина те харесва?