ГТНДж
Три години. Не съм виждал моят ангел от три години. Откакто тя си тръгна живота ми се преобърна.
Преди две години Сидни загуби детето. Изпадна в депресия. Не успя да се съвземе. Опитвах се да и помагам да се грижа за нея, но тя ме отблъскваше. Обвиняваше ме, че е загубила детето заради мен.
Ретроспекция
-Джей! Ще ме за караш ли до мола? - имам купища работа. Бях отложил всичко за днес. От като Мона си тръгна не мога да спра да мисля за нея. Дали е добре....... дали и тя мисли за мен?
Питам Кам, но той не ми казва. Разбирам приятели са. Аз, я нараних много. Разбрах грешката си, но вече беше късно!
-Не мога Сидни! Бих те закарал, но вече изпих една-две бири! - и пак не ми помогнаха да спра да мисля за нея.
-Добре. -отново се сърди. Не знам заради хормоните ли е или се е променила, но не спира да се сърди.
&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
Почти приключих с работата и телефона ми звънна.
-Ало?
-Джъстин Бийбър?
-Да, кажете!
-Сидни Морган е претърпяла катастрофа в болницата е! - моля!
-Как така? Какво се е случило? Тя добре ли е, а бебето?
-Успокойте се и елате в болницата! Тя не е в опасност, но не се знае какво е станало с бебето! - по дяволите.
-Веднага идвам!
Всичко лошо се случва на мен.Първо Мона си тръгна, а сега и това.
&&&&&&&&&&&&&&&$&&&&&&&&&&&&
Чакахме вече два часа. Никой не ни казваше нищо.
-Близките на Сидни Морган? - доктора най-накрая реши да ни уведоми за състоянието и.
-Госпожица Сидни е добре, но....... загубихме детето. - какво? Не, не може да е истина! Детето ни, вече го няма.
&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
Вече се прибирахме от болницата. Сидни не каза нищо. Мълчи от две седмици.
-Сид, искаш ли нещо? - поклати отрицателно глава. - Моля те, Сид говори с мен! Кажи нещо, каквото и да е! Моля те!
YOU ARE READING
You were mine
FanfictionТя беше моя. Обичаше ме. Но аз бях сляп да го видя. Не разбрах какво съм имал и го изпуснах. Изгубих всичко преди да разбера, че трябва да го ценя. По скоро да Я ценя.Обичам я. -------------- Бях негова, но той избра друга. Забрави за мен. Но аз...
