You were mine

Глава 25

ГТНДж

-Наш е отвън. И Хейс е с него. - кимнах. Крис заспа преди малко. Сега е време да се погрижим за Мона. Дано не и се е случило нещо вече.

Излязох ме от стаята и видяхме Наш.

-Какво е станало? - Наш попита пръв. Ние ако знаехме.....

-Хейс. Трябва ни помощ.! - започна Кам.

-Моята? За какво? - той знае. Все пак е дясната ръка на Марк.

-Не се прави, че не знаеш! - започва да ме ядосва. - Къде са?

-Защо да ви казвам? - тоя сам си копае гроба. Ако не беше брат на Наш.... Откакто се запознахме с Хейс , не се разбираме. Обвиняваше ни, че сме глупаци и ако някой ден Марк му нареди да ни срита задниците с удоволствие би го направил..... Но не успя.... три пъти. - Щом ви пука за нея явно си я бива.... - е не.!

Чашата преля. Хванах го за яката и го Блъснах в стената.

-Казвай къде е тя! - изкрещях. Истината е че ми пука. Наистина ми пука. И няма да позволя да и се случи нещо заради мен!

-Какво ще ме удариш ли? - започна да се смее.

-Хейс! Ако имаш нещо общо или знаеш нещо кажи! Тя е и моя приятелка. - Наш се опитва с добро, но този от такова не разбира.

-Добре..... Но! Не мога да ви кажа още днес. Тоест... нямам общо, но трябва да съм един от охранителите  й. Ще ви кажа... когато е сигурно. До тогава ще се опитам да ги държа на страна от нея.

-Ако нещо и се случи... - бях прекъснат.

-Казах, че ще се опитам.! Но ако стане напечено и се осъмнят в мен кукличката да се оправя. - Как смее да я нарича кукличка? Как искам да му избия  тази шибана мазна усмивка. Сякаш разбрал за какво си мисля, Кам постави ръка успокоително на рамото ми. Успокои ме малко, но все още искам да го накарам да си събира зъбите от земята.

Пуснах го и се отдръпнах.

-Той спомня ли си? - чух как Наш попита Кам.

-Само нас. - какво значи това? Какво още трябва да си спомня?

-Кой друг трябва да помня? - мълчание... - Не мълчете! Когато ви питам ми отговаряте!

-И ето, дами и господа, задника се завърна! - хвърлиха един кръвнишки поглед на Хейс и върнах вниманието си на двамата.

Докато телефона на Хейс не звънна.

-Ало..... Къде?..... Добре..... След половин час съм там.

-Къде е?

-Спокойно Джей! Казах ти, че не мога да ти кажа все още! Но ще ти издам нещо. Кукличката е добре. Може да стане и по-добре с такъв пич като мен.

-Хейс! Престани да ги дразниш! И без това нервите им са опънати.

-Добре, Наш! Е, аз тръгвам. Ще поздравя кукличката от вас.

ГТНМ

Събудих се на чуждо място. Не! Не! Не! Нищо хубаво не става когато се събуждам другаде. Последния път бях отвлечена, после се влюбих и сърцето ми бе разбито.

Огледах се и бях ужасена. Бях в някакъв склад, а краката и ръцете ми бяха завързани. Имаше много пакети с бял прах и таблетки. Страх ме е. Мисля, че тези са дилъри.

-Я виж кой се събуди! - сега забелязах двамата мъже. Седяха на някакви столове и пушеха.

Започнах да кашлям. Мразя дима на цигарите, започвам да се задушавам.

- Какво има кукличке? Да не искаш цигара? - каза и пое от цигарата, издишвайки дима в лицето ми.

Започнах да кашлям. Едва си поемам въздух. Той се засмя и я изгаси.

-Къде съм?

-Все същите въпроси.... Ако си мълчиш и ни слушаш нищо няма да ти се случи... Е, почти. - само на мен ли не ми е смешно.? О, чакай как ще ми е смешно аз съм завързания тук!

-Попитах къде съм! - този наистина ме ядосва.

-О, борбена! - обърна се към другия мъж. - Виж, Джон малкото коте можело да драска. Марк ще я хареса.

-Не само Марк я хареса.! - каза и се засмя въпросния Джон. Огледа ме и прехапа устни направих отвратена физиономия. Ще ми се да мога да потъна в земята. Не му ли е неудобно?

-Хей, момчета! - някой влезе. Гласът ми е познат. Не мога да го видя добре, защото е много тъмно в склада. Има няколко лампи, но на определено разстояние. Когато се приближи го познах.....

Тъкмо когато помисля, че съм се оттървала от миналото то се завръща. Дните минават, но аз още живее в него. Искам да спра. Писна ми. Уморих се.