You were mine

Глава 16

ГТНДж

Мрака.... Какво ако никога не излезеш от него.? Вечно на тъмно ли оставаш? Сам? Без надеждата че някой ден ще видиш светлината....?

-...... Не ми пука! Наранявай ме пак, нека страдам, нека плача само се събуди! Моля те!-да се събудя? Аз спя ли? Кое е това момиче? Този глас.... Толкова ми е познат, но едновременно и чужд.... Коя е тя?

Отварям очите си и виждам светлината. Покрай мен са един господин, момче и някакво момиче. Къде съм?

-Къде съм?

-Джъстин! Ти се събуди! - момичето има познат глас, но все още е чужд. Не е като на момичето което ме молеше да се събудя.

Тя стана от стола си и ме прегърна. Познаваме ли се? Мъжът който седеше на дивана стана и се приближи към мен.

-Синко! Джъстин! -?????

-Джей? Защо не отговаряш? - момичето попита, отделяйки се от мен. Защо ме гледа така?

-Кой е Джъстин?

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

ГТНКамерън

-Кой е Джъстин? - какво?

-Не  е смешно, брат! Всички много се притеснихме за теб...

-Кои сте вие? Познаваме ли се? - той.... Наистина не помни.

-Ще повикам лекаря! - баща му тръгна, а с него и Селена.

-Джъстин? Ти си Джъстин!

-Аз ли? - кимнах. - А ти си?

-Камерън! Най-добрият ти приятел..... Никой ли не помниш?

-Не..... Виж имаше.... Някакво момиче... то плачеше.... Молише ме да се събудя..

-Всички те молехме!... Сигурно е била Селена... - по погледа му разбрах, че не знае коя е... - Тя е момичето от преди малко.

-Не..... Тоест не знам...... гласът не беше.... имаше друг глас.. Мисля! - напрегна се.

Доктора влезе в стаята.

-Г-н Бийбър! Вие се събудих те.... - така ли не знаех. Не го харесвам тоя!

-Аз съм Др. Уотсън. Вие бяхте в кома. Помните ли нещо? - Джъстин поклати отрицателно глава.

-Добре! Не бива да се напрягате.... Почнете си, ще дойда да ви видя после.

Преди да излезе се обърна към баща му.

-Може ли да поговорим? - излязоха, а аз застанах до вратата, за да чуя разговорът им. Не, не подслушвам! Само искам да знам какво му е.

-Ам? Може ли да излезеш? Бих искал да поговоря с... Ам Камерън? - каза Джъстин на Селена. Не и стана приятно, че иска да ни остави, но няма избор.

-Ще те помоля нещо.... - започна след като Сел излезе.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

ГТНМ

-Аз.... - бях прекъсната от Кам и Слава на Богу.

-Г-н Бийбър? Какво е станало?

-Тази госпожица не гледа къде ходи и изля кафето си върху мен! - Кам ме погледна. - Мисля, че вече ви попитах коя сте вие?

-Нека, аз ви отговоря!..... това е.... Моята приятелка..... Крис. - погледнах го. Сигурна съм, че е първото което му дойде на ум, но как може да ме представи за Крис.

-О! - само това ли.

-Приятно ми е! - какво друго да кажа?

-Искам ми се да кажа същото! - промърмори за да не го чуя, но неуспешно. - Отивам при сина си! Камерън идваш ли? - Кам кимна.

Когато бащата на Джъстин тръгна влязох в стаята следвана от Кам.

-Точно в него ли? - да беше ми скучно и реших да направя драми.

-Не го избирам аз! Дори не го забелязах, просто.... Не мога да си събера мислите! Всички са свързани с Джъстин и какво ще стане, ако не се събуди.... - ще се побъркам.

-Виж.. Поспи малко! Аз отивам при тях. Ако има нещо ще ти кажа.. - кимнах. Много добре знаех, че няма да спя. Но нямам сили да споря сега.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Кам дойде в стаята. Има нещо различно. Изглежда спокоен.

-Той се събуди! - буден е? Джъстин  се събуди..... Искам да го видя, да го прегърна силно и повече да не го пусна!

-Кам! - прегърнах го... - И-искам да го видя! Моля те! - изражението му посърна. - Какво има?

-Той... Има краткотрайна амнезия.... - амнезия.?

-Как така? Какво значи това?

-Той не...-дори не успя да завърши изречението си.

-... Не ме помни! - сълза се стече от окото ми. Избърсах я бързо.

-Не помни никого!

-Дори и Селена? - може би, не е момента да ревнувам, но устата се отвори без командата на мозъка.

-Нито нея, нито мен..... Дори баща си не помни.

-Но......