You were mine

Глава 24

ГТНДж.

Пристигнахме в болницата и докараха носилка за Крис. По ръцете й имаше рани от нокти. Сякаш се е борила с някого. Дано Мона да е добре.

Може би е странно, но я чувствам по-близка от всички други. Сякаш е... Не знам. Мислите ми бяха прекъснати.

-Изчакайте отвън! Какво да чакам? Тя ми е всичко! - Кам се разкрещя на медицинската сестра, която му каза, че не може да влезе в стаята.

-Кам, успокой се! - отидох до него и поставих ръка на рамото му. Той се обърна и видях нещо ново за мен. До сега винаги е бил усмихнат, а сега няма и понятие което да опише изражението му.

-По дяволите! Забравих за Мона.... Тя къде е? Дори не б-беше с нея. Нещо и се е случило... Крис каза, че са я отвлекли... Какво ще правим? Те са били сигурен съм. - за какво говори?

-Кой? Знаеш ли нещо... - сякаш е забравил, че и аз съм тук.

-Те... не знам дали да ти кажа! - защо ще крие?

-Ще ми кажеш и още как? Защо да криеш? Тя може да пострада! - вече започвам да се ядосвам, ако и се случи нещо. Тоест не искам тя да бъде жертва.... ако аз съм свързан с тези за които говори той.

-Добре... Имам ти доверие. Но няма да казваш на баща ти, че аз съм ти казал! - кимнах. Какво общо има той?

-Преди години..... - не беше сигурен дали да продължи.

-Да? Какво се е случило?

-Ти и баща ти не се разбирахте и... Ти реши да се изнесеш. Дойде при мен, а аз работех за наркодилър. - спомних си! Аз, аз бях част от тях.

-Спомням си!

-Така ли?

-Да! Така мисля. Само части от миналото.

Спомням си, че бях се скарал с баща ми и отидох да живея с Кам. Той работеше с един дилър. Снабдяваше с наркотици в дискотеките и училището. Трябваха ми пари, не можех да го оставя да плаща всичко. Започнах и аз да работя с него. Постепенно бяхме станали професионалисти. Даваха ни повече задачи.

Един ден когато трябваше да доставим хероин на един клуб ни бяха засякали пътя. Предложиха ни много повече пари от колкото получавахме. Човека се казваше Дерек. Но разбира се, трябваше да направим нещо в замяна.

Да доставим менте вместо качествена стока. Ние го направихме,но започнахме работа при Дерек. Когато първоначалния дилър мисля, че се казваше Марк разбра, започна да ни издирва. Друго не помня.

-Какво мислиш? Че Марк е замесен ли? - възможно е, сигирно той е отговорен за взрива. Все пак той ме научи да правя бомби и да се дрогирам, но това е друга тема.

-Трябва да питаме Наш! - а да, запознахме се с Наш при Дерек. Оказа се, че брат му Хейс също е работел за Марк, но му е верен. Работел е и за Дерек, но започнал да краде от стоката и са го изгонили.

-Да! Обади му се! - извади телефона си и го набира.

-Ало, Наш ела в болницата..... Спешно е..... Хейс също ни трябва.... Добре.

-Вие ли докарахте Кристин... - Кам дори не я остави медицинската сестра да довърши изречението.

-Да! Как е тя? Събуди ли се? - изстреля въпросите набързо.

-Да,събуди се в шок е повтаря само името Мона.

-Може ли да я видим?-трябваше аз да попитам иначе Кам.... щеше да каже нещо което не трябва. Така става когато е нервен.

-Да, но не я натоварвайте. Все още е прекалено слаба.-киманх.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

Когато влязохме в стаята Кам веднага я прегърна.

-М-Мона. Тя... онзи я хвана, отново. Викаше, а аз не успях да й помогна. - говореше не свързано.

-Спокойно. Какво стана? Видя ли кой я отвлече?

-Н-не... те бяха с маски. - те са. Винаги когато правихме нещо незаконно на обществено място слагахме маски. Кам явно е разбрал за какво си мисля и се спогледах ме.

Дано Мона е добре. Не разбирам щом искат да отмъстят на нас, защо ще отвличат Мона и Крис?

Това е една загадка. Загадка която ще остави следи след себе си, а може би и жертви.....