You were mine

Глава 18

ГТНМ

Спи толкова спокойно. Прокарах ръка през косата му. Лицето му не изглежда толкова безжизнено колкото вчера.

Все още боли, че едва не го загубих. Като си помисля, че повече може да не видя очите му когато са пълни с емоции.

Когато са пълни със страст. Тогава са тъмно кафяви. Много тъмно почти черни. Когато е тъжен те блестят. Сякаш показват колко чиста е душата му. Когато е щастлив. Сякаш има малък пламък в тях. Този пламък ме топли. Понякога ме изгаря, но без него измръзвам.

-Крис! - подскочих. Обърнах се и видях бащата на Джъстин. - Какво правиш тук? - мисли Крис...

-А-аз търсих Камерън. Мислих, че е тук..

-Както виждаш го няма! - тръгнах да излизам, но той хвана ръката ми.- Остави ги за малко! В момента говорят за нещо важно.-кимнах. Все още държи ръката ми. Какво да правя?

-Може ли да... пуснете ръката ми. - не искам да го гледам в очите. Винаги когато погледите ни се заекът ми е неприятно. Караме да мисля, че ме съди.

-Не се меси в отношенията на Камерън и сина ми.! - моля?

-К-какво искате да кажете? - той се усмихна. Радва се че ме плаши. Що за човек е това?

-Много добре знам, че ти казваш на Камерън да говори с Джъстин. Да му втълпява глупостите, че обича декораторката. - какви ги говори?

-Моля? Това са глупост! Никой не кара Джъстин да обича. Той сам знае какво да чувства! - издърпах ръката си от хватката му и тръгнах да излизам. Докато не чух думите му зад гърба си.

-Внимавай малката! Не си играй с огъня. Ще изгориш. - мисли ли, че незнам?

-Казах ви! Джъстин сам избира в кого да се влюбва!

-И по-добре. Надявам се да не си мислиш, че я обича. Те никога няма да бъдат заедно! Тя не е на неговото ниво. Той е Джъстин Бийбър, а тя? Коя е тя? Точно така! Никоя!

Тръгнах направо едва, сдържайки сълзите си.
Видях Кам да говори със Селена. Когато ме забелязаха и двамата млъкнаха и се обърнаха в моя посока.

-Кам ще ме закараш ли? - едва се сдържах да не за плача.

Когато влязох в колата като по команда две сълзи се с пуснаха и това бе само началото.

-Мона какво има? Защо пак плачеш?

-Б-баща му..... Той дойде докато бях при Д-джъстин !

-Той ли ти каза нещо?

-Каза... че не съм на нивото на сина му. Все още мисли че съм Крис. Но.... говорише за мен с толкова много омараза. Сякаш.... - едва си поемам въздух от хлипането си.

-Спокойно. Ти си идеална. Ако не го вижда това е негов проблем. Джъстин го е видял и го знае.

-Аз не съм.... Идеална. Не съм перфектна, богата, нямам известни родители.

-Но за Джъстин  си! Той е видял най-доброто в теб. Влюбил се е в теб. Не в името, парите или външния ти вид.!

-Не знам. Заболя ме. Не съм направила нищо лошо на баща му.

-Знам. Стига не плачи. Моля те! - изтри сълзите ми и ме прегърна. - Хайде! Да тръгваме. Мей не е спирала да плаче от вчера. Крис се притесни и ми звънна.

-Добре! - сигурно и тя е усетила, че нещо не  е наред.

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

ГТНДж

Чух всичко. Разговорът между баща ми и онова момиче. Същото момиче което ме молеше да се събудя.

Как може баща ми да е толкова..... Нямам думи.

-Сине! Събудих ли те?

-Кое беше онова момиче?

-Крис. Гаджето на Камерън. - гаджето на Камерън да плаче за мен? Той знае ли, че е тя?

-Къде е Камерън?

-Отиде да закара Мона! - Селена влезе в стаята.

-Мона? И тази ли е била тук? - коя е тази?

-Коя е Мона?- те се спогледаха.

-Нашият сватбен декоратор.

-О!

ГТНКамерън.

Когато с Мона се прибрахме тя отиде при Мей. Каза че само ще я види. Много се забави.

-Отивам да видя Мона.

Когато влязох в стаята и беше заспала, а до нея лежеше Мей.

ГТНМ

Когато одидох при Мей тя не искаше да ме пусне.

-Мамо... Може ли да спя при теб?

-Разбира се, миличка. Ела тук. - легна до мен и я прегърнах. Наблюдавах я докато заспиваше. Сякаш Джъстин спеше до мен.

Но според баща му, аз не съм достойна за него. Не съм перфектна, но както каза Кам за него съм.

В огледалото виждаме своето отражение.
Ти може да виждаш само недостатъците си, но някой друг вижда целия свят в него.