You were mine

Глава 43

ГТНМ

Те какво правят тук? Пуснах ги да влязат и Кам дойде да говорят. Чувствам се ужасно. Джъстин ме гледа,а аз избягвам погледа му. Вчера когато аз отидох да говорим ми каза всичко. Нямаме нищо друго за казване. Нищо не ни остана....

-Мона? Нека поговорим на саме! - отидох ме в моята стая.

-Е? Какво става? Как си? - Тя шегува ли се?

-Какво искаш Селена? Не виждаш ли? - Тя ме преби, а сега ме пита как съм...

-Добре! Нямам какво да ти кажа! Вчера Джъстин ти каза всичко. Искам просто да бъда сигурна. - не разбирам.

-В какво не си сигурна?

-Че ще го оставиш на мира! Ето! - хвърли ми някакъв плик. - Това е за работата, която свърши. Макар да си такава.... Има и покана вътре. Можеш да дойдеш на сватбата ни след два дни. Трябва да се увериш лично, нали? Трябва сама да видиш, че той не се интересува от теб! - ако целта ѝ е да ме разплаче е на път да я постигне.

-В-върви си! - Тя се усмихна самодоволно и се приближи по-близо до мен. Аз отстъпих назад. Мислех, че ще ме удари.

-Точно така, Мона! Страхувай се! Трябва да те е страх от мен. Ти се опита да отнемеш нещо мое. Сега ще съжаляваш за това.

-Аз... - Тя ме прекъсна.

-Ти... Мога да направя компромис. Искам да стоиш възможно най-далече от съпругът ми. Но ако не ме послушаш..... Няма да си единствената жертва!

-Как така? Какво искаш да кажеш? - Тя се засмя.

-Искам да кажа, че си добра майка, нали? Но не знам дали другите ще ти повярват.... - Тя ме заплашва?

-Невярвах, че ще паднеш толкова ниско. - казах отвратена. Не мислех, че е такава....

-Спокойно! Все още не съм те настигнала... - каза и излезе.

ГТНДж

-Здравей! Какво става Джъстин? - Кам ме поздрави и ме засипа с въпроси.

-Вече и аз не знам... Вие как сте? - той ме погледна. От погледа му разбрах какво иска да каже. Иска да каже, че е съсипана.

-Как да сме? - аз отново и отново  карам хората покрай мен да страдат. Що за човек съм.? Имах си всичко! Имах си нея.... Сега ми липсва повече от всичко. Бях ѝ казал, че си принадлежим. Че това никога няма да се промени. Е, сега е различно.... Аз се женя останаха само още два дни. Знам, че трябва да съм щастлив. Все пак аз съм младоженецът , но не съм. Трябва да продължа без нея. А, ме е страх. Не искам да я изгубя, отново.....

-Мислиш ли за нея? - Как няма? Имах си всичко и го изгубих веднъж. На път съм да го изгубя, отново.

-... Не. - излъгах.

-Знам, че мислиш! Ако не беше така щеше да ме питаш за коя, нали? Все пак имаш две кандидатки.... - оценявам старанието на Кам да повдигне самочувствието ми,но наистина не знам как ще успее.

-Миличък? Ще тръгваме ли? - Селена дойде и седна в скута ми. След това ме целуна.

Тогава видях Мона. Стоеше до вратата и ме наблюдава. Гледа ме отдалече. Не се доближава. Не знам колко дълго ще издържа. Сякаш не иска да се доближи до мен. От както дойдох избягва погледа ми.

Нараних я. Не ми е за пръв път и вероятно последен, но този път е различен. Видях съобщението, което Селена беше пратила. Започвам да я мразя. Мона ме ненавижда заради нея. Мисли си, че е била само развлечение за мен или, че съм си играл с нея. И всичко това е било заради моята "любов" Селена.

Но не бе така. Мона е всичко което искам. Тя е човека който искам да виждам всяка вечер, докато заспивам. Да я  придърпвам в прегръдките си. Да стоплям малкото ѝ телце. Да се събуждам до нея. Искам да бъде до мен. Тя е всичко което искам. Мона е човека който ме научи да обичам.

Не искам да се уча сам, как да я забравя. Просто няма да мога. Стъпките ѝ ме преследват на всякъде. Тя е като навик. Където и да отида тя е в ума ми.... Но честно да си призная не искам да го променям. Нито да я забравя.