You were mine

Глава 33

ГТНМ.

Всички се разпръснаха и аз останах сама. Усещам погледа на Джъстин върху себе си. Не искам да поглеждам към него. Селена беше седнало до него и го прегръщаше.... а можеше това да си ти.

-Мона! Ще ми помогнеш ли да сваля още чаши от шкафа? - Хейс ме помоли за помощ.. Тъкмо ще му благодаря.

-Разбира се! - отидохме в кухнята и ми каза да се кача на шкафа за да го допра.

Качих се и когато забелязах чашите се протегнах да ги взема, но бяха доста назад. Хейс си седеше на стола от който се качих и ме зяпаше....

-Ще ми помогнеш или само ще ме зяпаш? - започвам да се ядосвам!

-Добре! Какво стана?-според теб?

-Не ги допирам! Подай ми нещо с което да ги избутам! - след като ми подаде....??- Черпак? - Сериозно ли?

-Ами какво друго? - Добре личи се, че е пил.... Благодарение на черпака успях да ги взема. Тъкмо щях да се наведа, но загубих равновесие и паднах.

Хейс ме хвана, но понеже беше пил  залитна и седнах ме на стола. Стана малко неловко, защото се получи така, че да сме много близо, а аз да съм го обкрачила...

Загледах се в очите му. Те имат неопределен цвят, но са невероятни.... Но не са на Джъстин!

Неговите са кафеви, изразявайки чувствата му! Тези не са като неговите. Чужди са! Докато се усетя Хейс ме беше целунал. Веднага се отдръпнах...

-Какво правиш? - изкрещях заради силната музика...

-По дяволите! Мона съжалявам! Не знам какво ми стана! - не изчаках да довърши и излязох от кухнята.... Какво направих?

Аз изневерявам на Джъстин! Знам, че вече не сме ние. Но аз не съм такъв човек.... Трябва да му кажа!

Когато отидох да го потърся на дивана... го намерих..... Целуваше се със Селена. Видя че съм там, но не спря. Придърпа я в скута си... Не...

Побяганх към банята. Заключих се и се свлякох по вратата. Как можа? Защо? Поиска.... Някой почука на вратата.

-Заето е! - изкрещях.

-Мона! Добре ли си? - Пати?

-Кой е?

-Аз съм Пати! Какво е станало? Да не ти е лошо.. - Тя е добър човек. Мога да и споделя, нали? Какво толкова? Вече знае за миналото ми. - Мона? Ще ми отвориш ли?