You were mine

Глава 27

ГТНМ

Събудих се кагато чух как металната врата се отваря. През нея влязоха Хейс и Джон.

-Добро утро, красавице! - не му отговорих. Бях се загледала в лицето на Хейс. Изглежда притеснен.

-Искаш ли нещо? - освен да избягам? Само да разкара Джон... Само от погледа му настръхвам. А в момента погледът му шари по цялото ми тяло.

-Не....

-Какво ти става? Това да не и е хотел? Ние я отвлякахме. Все ми е тая дали иска нещо или не! - изплю злобно Джон.

-Ти нямаш ли си друга работа? Кол можеш да тръгваш! - редуват се на смени. По дяволите! Какво ще правя когато дойде ред на Джон?

След малко видях Хейс да прошепва нещо в ухото на Джон. След това Джон излезе....

-Добре ли си? - сериозно?

-Според теб?.... Извинявай... просто седя тук и не мърдам. Крайниците ми изтръпнаха от въжетата, не си чувствам тялото, главата ми ще се пръсне..... Да продължавам ли?

-Мисля, че разбрах! Няма нужда. - в същия момент телефонът му звънна.- Ало?..... Да!.... Добре......След двадесет минути сме при теб....... Разбрах! - погледът му стана още по нервен.

-Хейс! Какво става? - не последва отговор. - Защо мълчиш?

-Те..... Марк той... Трябва да те отведем при него.... - сърцето ми започна да тупти още по-бързо.

-Какво?..... К-Какво ще стане?-страхът отново започна да превзема съзнанието ми.

-Спокойно, ще се постарая да не ти се случи нищо..... - Как?

-И как ще се случи? Страх ме...

-Ще намеря начин. Трябва да помисля!

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

-Джипа чака отвън! Къде ще ходиш? - попита Джон, наблюдавайки мен с онази самодоволна усмивка.

-Отиваме в малкия склад!

-Как така ние?

-Не се прави на глупав?

-Аз не мисля, че се прави! - защо никога не мога да си замълча когато трябва?

-Марк каза да я заведем там!

-Кучка!..... Ще си платиш за коментара, само почакай!

Знам, че няма да ме пуснат.....
Мислех, че ще ме от вържат, но не предполагах, че ще ме вкарат в джипа със стола.