You were mine

Глава 39

ГТНМ

Събудих се в прегръдките на Джъстин. Надигнах глава и видях колко сладко спи. Не мога да повярвам, че е толкова перфектен дори когато спи.

-Зяпаш, а? - сега забелязах, че вече и той е буден. Изчервих се.

-Не е вярно! - казах и сведох глава.

-Напротив! Ела тук! - отново бях настанена в прегръдките му. - Няма проблем! И аз често те зяпам и то без значение къде! - чакай! Какво?

-Моля? - казах и го ударих по рамото. Той се засмя и ме издърпа в скута си. Лицата ни бяха само на сантиметри. Той реши, че тази дистанция е твърде голяма и долепи устните си до моите.

Само като си помисля за тези устни.... Краката ми се подкосяват. Дъхът ми започва да секва, а сърцето ми - да тупти неконтролируемо.

Той ме придърпа още по-близо до себе си, без да прекъсва целувката. Изведнъж спря да движи устните си и се отдръпна. Измрънках недоволно заради изгубеният контакт с меките му устни.

-Какво има? - погледнах го объркано.

-Нищо.... Просто ако продължа сега... Мисля, че после няма да мога да спра. Подлудяваш ме! Когато съм покрай теб губя разума си. Ще ми е трудно да спра.

-Някой да ти е казвал да спираш? - той губи разума си, а аз контрола над действията си.

-Какво? - погледна ме със самодоволна усмивка.

-Каквото чу! - той се засмя.

-Искаш да ме побъркаш ли? - ще му отговоря честно. Искам и то много.

-Защо не? Ти вече ме побърка.... - казах и отново слях устните ни. Той хвана кръста ми и ни преобърна. Сега той беше над мен. Застана между краката ми и започна да целува страстно врата ми. Аз стенех под него. Сякаш се разтапям при всеки негов допир. И това беше самата истина.

Колкото и да не исках да си призная беше така. Аз бях зависима. Бях зависима от него.
Той е като дрогата. Първо ме прави щастлива. После ме съсипва. И накрая пак го искам...

Тъкмо премахна блузата ми и се зае да оставя целувки по ключиците, врата и гърдите ми. Докато телефонът му не прекъсна всичко.

-Мамка му! - изръмжа недоволно в ухото ми. Но продължи със заниманието си.

-Джъстин.... Телефонът ти... - едва говорех заради контрола му над мен.

-Ще се откаже... Спокойно..... Когато разбере, че изобщо.... Няма да му вдигна... - каза през целувките.

Но телефонът му не спря да звъни.

-Мисля, че трябва да вдигнеш...-той изстена недоволно и стана за да вземе телефонът си.

-Ало!..... Не Кам обаждаш се в точния момент... Както винаги-измърмори последното под носът си, но го чух и не успях да сдържа смехът си.

-Да.... Тъкмо ставаме.... Не, друго прекъсна....-когато чух това което каза Джъстин се изчервих. Защо говори така на Кам. Той явно ме видя защото на лицето му изгря една самодоволна усмивка. - Добре до час се прибираме......До после!

&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&

След като с Джъстин довърших ме започнатото.... Трябваше да се приберем. Докато пътувах ме никой не каза нищо. Пътувах ме в пълна тишина. Не беше неловко. Понякога тишината казва повече дори от думите.

Когато пристигнах ме той пожела да ме изпрати до вратата за да е сигурен, че съм се прибрала.

-Спокойно... Няма да ходя при съседа.. - реших да го подразня. Той спря и ме при дърпа по-близо до себе си.

-Май трябва да се запозная със съседа, а? Трябва да му покажем, че си моя, нали? - каза и ме опря на вратата на съседа.

-Само твоя! - отново долепи устните си до мойте.... Но натисна звънеца. По дяволите! Какво прави? Опитах се да го отблъсна, но той не помръдна.

Докато вратата не се отвори, а от там излезе съседа само по шорти.. Мамка му! Сигурно съм червена като домат.

-О, извинявай.! Сигурно в бързината сме натиснали звънеца... Между другото аз съм Джъстин! - каза той и протегна ръка. Какво цели?

-Адам! Здравей, Мона! - усмихнах се на поздрава му. И прошепнах едно тихо здравей...

-Аз съм гаджето на Мона! - ясно...

-Да... Ами, Адам още веднъж се извинявам за звънеца. Довиждане... - казах и хванах ръката на Джъстин. Задърпах го и когато стигнахме до нашата врата спрях. Погледнах го и тъкмо щях да му се скарам за преди малко... Но разбира се той ме манипулира. Целуна ме и ме накара да забравя.

Опря ме на вратата, но изведнъж тя се отвори. Когато се отдръпнах сякаш започнах да се задушавам. Пред нас стоеше Селена.....