The Mystery Boy

Даскалите

Извадих малката камера и започнах да говоря.
-Здравейте. Както виждате съм седнала да пиша домашни. И то доста. Включвам се да ви попитам дали искате да направя фен среща тук някъде в България. Много ще се радвам да се запозная с много от вас. Мисля това да е целия влог, защото в момента нямам време да снимам, а и нищо интересно не се случва. Долу ще има линк към социалните ми мрежи. Също така и към мърча ми, а ако някой иска чаша с автограф да ми пише на лично. Трябва да побързате, защото останах само 20. Обичам ви. Чао!
Спрях камерата и я прибрах в малкото чекмедже до леглото ми. Почнах първо с английския. Та то това беше най-лесно от всички. Написах за отрицателно време и почнах с математиката, после с българския и ми остана само биологията. Нея поне я разбирах. Все още българския ми е труден, но ще свикна. Някой почука на вратата ми.
-Влез! – извиках се.
Леля се показа и седна на леглото до мен. Усмихна ми се.
-Защо избяга така?
-Как?
-Не ми се прави. Разбирам от тези неща.
-Случвало ли ти се е... – замълчах за секунда. – Да си тормозена от момче?
- Веднъж, в гимназията. По наше време момчетата показваха на момичетата, че ги харесват като ги тормозят. Но при чичо ти беше по-различно. Той ме мразеше тогава.
-Чичо ли? – ококорих се.
-Да. Същия. Тогава ме мразеше, но пък сега сме си заедно вече почти 20 години и повече и си имаме едно невероятно момиченце.
Аз седях и я гледах с широко отворени очи.
-Кажи сега кой те тормози.
-Няма значение. – наведох глава.
-Как така няма?
-То не е точно тормозене, просто... Не знам как да го опиша. Иска нещо от мен, което аз не мога да му дам.
- В този случай не се поддавай на исканията му. Слушай какво казва сърцето ти и то ще те напътства.
-Еми ако примерно нямам избор в някой момент от това, което ще се случи?
-Кажи си, че можеш да се справиш и всичко ще е наред.
-Благодаря ти.
-Няма защо. А сега си научи и лягай да спиш. Утре си на училище.
-Лека нощ.
-Лека и на теб. – целуна ме по челото и излезе.
Научих си и по биология и си легнах. Още беше само 10, а слушах как викат от другата стая. Станах и ядосано се запътих към стаята на Хейли.
-Може ли по-тихо? – извиках се.
-Добре де. Не се нервирай, влогърке. – каза Ноа.
Идеше ми да го зашлевя един зад врата. Всички започнаха да се смеят.
-Добре. Ще гледаме да сме по-тихи. – каза ми Хейли.
-Благодаря.
Затворих и допрях ухо до вратата.
-Бе та твоята братчедка много притенциозна. – май чух гласа на Крис.
-Откакто дойде тук е така. Не знам какво й става.
-Нали уж много я хвалеше. – каза Ноа. – Като гледам не е много мила.
-Всеки има лоши дни. Не й е лесно. Променя целия си живот.
Хейли беше много мила. Изкарах късмет с братовчедка като нея. Отлепих ухо от вратата и легнах да спя във вече разрушканото ми легло. Умеех да го разхвърлям за отрицателно време.

---8:00 сутринта---
Вече бяхме в училище и чакахме класната да дойде. Хубавото беше, че първи час имахме английски. Него го разбирах много повече от българския. Поне за сега де.
Госпожата дойде и влязохме. Провери домашните и започнахме с новия урок.
-Преди да продължим искам да ви кажа, че искам да направите доклад на тема „свръхестествени явления“. Доклада е за вторник. Имате цяла седмица, така че смятам, че ще се справите.
Никога не съм правила доклад. Това ще бъде предизвикателство. След 25 минути часа свърши и се запътихме към математиката. Казват, че госпожата била самото зло. Наричали я Дарт Вейдър. Не разбрах защо, но и честно казано не ми пукаше особено. Беше чак в другото крило. Минаха 10 минути, а тя все още не идваше. Минаха още 10. След още 5 минути се появи. Що за госпожа е тази? Много е нисичка. Влязохме и седнах до едно русокосо момиче от класа ми. Все още не им знаех имената, но както и да е. Започна да преподава урока си. Или по-скоро се караше. Защо се кара? Та то всички мълчаха. Усещах колко злобно ме гледа. Защо е гледа така? Хората са били прави за нея. И що за задачи дава да решаваме? Реших просто да преписвам от дъската без да я слушам.
-Новата ученикча да излезе. – каза тя.
Погледнах я с празен поглед без да мърдам. Ама ти сериозно ли? Станах и бавно се предвижвам към нея. Хванах маркера с трепереща ръка и погледнах задачата. Нищо не разбирааамм. Реве ми се. Не  мога. Та то това въобще задача ли е? Взе маркера от ръцете ми и ме накара да седна. Какво по...? Тази ще ме побърка.
---След 15 минути---
Най-сетне ще се отърва от нея. Трябваше пак да ходя до старото крило, както му казват, защото имах български. Ужас! Днес май ще бъде много гаден ден. Че и тъпи нормативи трябва да правя. Пффф... Влязохме и седнах на първия чин пред бюрото. Само там имаше свободно място. Чина направо си беше залепен за бюрото на госпожата. Госпожата седна на стола и остави дневника. Изгледа ме и се усмихна.
-А... Нова ученичка ли имаме? – попита тя.
-Да. – отговори Хейли.
-От къде си?
-Канада.
-Оо супер. Дано да си прекарваш добре тук.
-Благодаря. – усмихнах се.
Изглежда ми доста мила.
---След последния час---
Тъкмо излизох от главния вход, когато Хейли ме извика.
-Ще дойдеш ли с нас? – попита ме.
-Този път ще пропусна.
-Хайде де.
-Хейли не искам.
-Що бе? Кво ще ти направим? – каза Крис.
Изгледах го и се обърнах. Видях Ноа и се спрях.
-Хайде, влогърке. Да не би да те е страх?
-От какво?
-Не знам. Ти ми кажи.
-Хей, Изи.
Обърнах се и видях Дани да тича към мен. Спря се спред мен запъхтян.
-Искаш ли да се прибираме заедно? – попита ме.
-Добре. – усмихнах му се.
-Що не се разкараш бе дребен? – опули му се Ноа.
-По-скоро ти трябва да се разкараш. – скръстих ръце.
-Нещо много ми се отваряш.
-Не може ли?
Забелях как очите му леко почервеняват и вените му под тях изпъкват. Загледах се в тях и след секунда ги нямаше. Какво по дяволите беше това? Ноа ме подмина и отиде при другите. Аз стоях и гледах в една точка. Това беше странно.