The Mystery Boy

Виновен

-Казах ти. Дойдох при теб. 
-Оо, моля ти се... Писнало ми е от лъжите ти. 
-Не те лъжа. 
-Няма как просто ейтъй да ти щракне в главата и да решиш да дойдеш. Нещата не се получават така. 
-Изи, наистина. 
-Пф... Добре. - изсмях се и извъртях очи. 
Ноа я хвана за раменете и я обърна към себе си. 
–Госпожо, гледайте ме в очите. - тя го погледна с учуден поглед. Боже... Щеше да й въздейства. - Защо сте тук?
-Чух за странни нападения тук, как хора са били напади от животни, но аз знам, че не са животни. - каза без да отделя поглед от Ноа. 
-А какво мислиш, че е? - продължи с въпросите си той. 
-Вампири. 
-От къде знаеш за тях? 
-Виждала съм такъв... - спря за секунда. - Беше ти. 
Ноа? Кога пък го е виждала? А той кога е бил в Канада? Обърках се тотално.
-Значи не си тук заради Изабел?
-Защо да съм тук заради нея? 
Усмихвах се леко и се опитвах да не се разплача пред всички. Ноа извърна поглед от нея и я пусна. Тя разклати глава и ме погледна. Не можах да издържа и усетих как една сълза се стича по бузата ми. Засмях се и се облегнах на оградата зад нас. 
-Ноа, ти си виновен. - каза Крис. 
-За какво да съм виновен? 
-Разтройваш я. - протегна ръка към ме без отделя поглед от Ноа.  
-Искахте да знаете истината и я получихте. 
-И трябваше да е тук ли? 
-Момчета, спрете! - намеси се Хейли. 
Ноа изгледа злобно Крис. Хвана майка ми за ръката и ме погледна. 
-Щом ви преча толкова си тръгвам. 
След секунда вече го нямаше. 
-Въпросът, обаче е как майка ти няма варбинка, като знае за вампирите. - каза замислено Хейли. - В това няма никакъв смисъл. 
-Може да се е преструвала. Винаги го прави. - отбелязах. 
Не ми беше до това, затова просто тръгнах към вкъщи. Не беше далеч, така че нямаше да ми отнеме много време. По дяволите... Какво щях да кажа на татко? Ами, ако разбере, че е идвала? По-добре да не му казвам. Не искам да се притеснява за това, че е тук. Стига само аз да знам. 
Усетих нечии ръце върху раменете ми. Обърнах се рязко. 
-Извинявай. Уплаших ли те? - попита ме Крис. 
-Малко. - усмихнах се леко. 
-Извинявай. 
-Няма нищо. Защо си тук? - попитах, като тръгнах напред. 
-Реших да те изпратя до вас... И да се уверя, че си добре. 
-Добре съм. 
-Не ми изглежда така. Все още виждам сълзи. 
Избърсах ги бързо с дланта си и подсмръкнах. Усмихнах се и го погледнах. 
-Добре съм. Сериозно... Нищо ми няма. 
-Нали знаеш, че можеш да ми кажеш всичко? 
-Разбира се. 
Спрях и го прегърнах силно. В началото не съм и мислила, че това нещо ще се случи. Първия път, в който го видях беше арогантен и голям егоист. Кой да предположи, че сега му имам доверие и точно в този момент се прегръщаме. 
Отдръпнах се и продължихме към вкъщи. 
-Искаш ли да влезеш? - погледнах го. 
-Ами... - започна да прави физиономии и да пуфти.
-Нищо няма да ти направят. Хайде. - засмях се и го дръпнах за ръката навътре. Влязохме точно, когато леля минаваше покрай хола с някаква саксия. Обърна се и щом ни видя се усмихна. 
-Здравейте, деца. - поздрави ни. 
-Здравей, леля. Ако ти потрябвам за нещо да знаеш, че съм горе. 
-Добре. 
-А татко вкъщи ли си е? 
-Да. В стаята си. 
-Не му казвай, че приятеля ми е тук. 
-Добре. Няма проблем. Приятно изкарване. 
Усмихна се за последно и влезе в кухнята. Задърпах Крис към стаята ми, като се опитвахме да сме тихи. Щом влязохме вътре заключих вратата. Крис веднага отиде при нещата ми за снимане. Започна да бара и да оглежда. Даже събори статива. Извиняваше се сякаш света е свършил. Аз се смеех, докато го вдигах. 
-Не беше нарочно. - продължи с извиненията си. 
-Няма нищо. - казах през смеха. - Просто седни някъде и не ги барай. 
Той седна послушна на леглото и ме загледа, докато си оправях нещата. 
-Не разбирам как си решила да станеш влогър. 
-Еми... Една вечер ми беше скучно и гледах видеа в You Tube и просто ейтака ми прищрака, че искам да направя видео. Включих телефона да записва, пуснах лампите и просто почнах да говоря. 
-И стана всичко това от просто едно скучаене?
-Мхм. - усмихнах и седнах до него на леглото. - Какво ще правим сега? 
-Не знам. Какво ти се прави? 
Усмихна се и започна да се приближава към мен. Засмях се и наведох глава. Крис хвана брадичката ми и ме накара да го погледна. Точно преди да ме целуне на вратата се почука. 
-Изабел. - чух гласа на баща ми. 
Изпухтях и отидох до вратата. Отключих и още преди да се усетя вече беше влезнал. Щом видя Крис и се спря на място. Погледна към и после пак към него. 
-Кой е това? - попита, като го сочеше с пръст. 
-Това е Крис. Виждал си го, татко. 
-И какво прави тук? 
-Ами... Той ми е гадже.
Крис стана и дойде до нас. Подаде ръката си на татко да се здрависат. Той я пое с малко неувереност.
-Не си ми казала. 
-Защото се случи вчера. 
-Съжалявам, но Изабел ми трябва. 
-Добре. Няма проблем. 
Крис се усмихна и излезе. Можех поне да изпратя, но татко ме спря. 
-Защо? - попитах. 
-Какво стана с Джей? 
-Скъсахме. 
-Заради него? 
-Не. 
-Защо точно той? Има и други момчета. 
-Като например? - скръстих ръце. 
-Ноа. 
-Татко, ти сериозно ли? 
Поклатих глава и го избутах да излезе. Затворих вратата под носа му. Така и не почука втори път. Нито се опита да влезе. Баща ми понякога може да е невъзможен.