The Mystery Boy

Партито

С Дани тръгнахме да се прибираме. Той живееше почти до нашата къща. Поне ще имам с кой да се прибирам. Той ми говореше за изпити и такива неща, а аз не спирах да мисля за това, което се случи преди малко. Това въобще възможно ли е?
-Изабел! – извика се той.
-Да?
-Подмина си къщата.
Обърнах се и видях, че съм я подминала с поне 3 къщи. Еми от толкова блеене...
-Исках да те питам нещо.
-Кажи. – обърнах се към него.
-Едни от ущилище ще правят купон тази вечер и ако искаш може да дойдеш.
-Там съм.
-Супер. После ще ти пратя къде и кога ще е.
-Добре.
Усмихнах се и тръгнах към вкъщи. Може и този купон да ме разсее малко. Извадих телефона си и набрах Джейдън. Не ми вдигаше. Може и да е на тренировки. Прибрах го и влязох в къщата. Викнах, но никой не ми отговори. Май ще съм си сама. Качих се в стаята си и седнах да обработвам видеата си. Може би днес ще кача едното. А другото... Ох не знам.
---20:00---
Дани ми изпрати къде ще бъде партито. Хейли със сигурност ще ходи, така че тя ще ме заведе. Влязох да се изкъпя набързо. Избрах си този тоалет:

Облякох го и седнах, за да се гримирам. След около половин час някъде вече бях готова изцяло. Хейли влезе в стаята ми.
-Нали ще идваш на партито? – попита ме.
-Да.
-Супер.
-А кои ще са там?
-Еми... От 12, 11 и 10 клас.
-Добре.
-След половин час тръгваме.
Излезе. Взех си телефона и запознах да разглеждам коментарите под видеата ми. На всеки един коментар слагах сърчице. Дори и на хейтърските. Не ми пукаше особено, че имам хейтъри. Не можеш да се харесваш на всеки. Моето правило е да не се влияя от коментарите на другите и да не съдя. Вярно и аз съм хейтила. Затова не съдя никой. Можех да търпя да ме убиждат с всякакви думи и изрази. Можех да го понеса. Това не беше особено голям проблем за мен. Аз се радвах на това, което имам. А именно семейство, приятели и феновете, които бях получила. Толкова им се радвах. Правеха ме ужасно щастлива. Пуснах камерата в Инстаграм и започнах да записвам.
-Здравейте. Искам само да ви благодаря за всичката обич, която ми давате. Понякога, когато съм тъжна, изваждам телефона и запозвам да чета всички ваши съобщения. Хубаво или лоши, пак ме радват. Обичам ви ужасно много.
Видеото спря. Сложих 2-3 сърчица и го постнах.
---23:00---
Пристигнахме в някаква голяма къща, от която се чуваше много силна музика. Излизаха всякакви шарени светлини и... Пушък? Това пушък ли е? Странно. Влязохме вътре. Беше пълно. Отидох да си взема бира от кухнята. Чудното беше колко бързо успях да се ориентирам къде е. Взех стъкленото пише и отпих от него.
-Охо... Влогърке. Ти дойде.
Чух така познатия до болка глас. Обърнах се с гръб и преглътнах.
-Ставаш от надута още по-надута.
За секунда се озова пред мен.
-О здравей. Не те видях. Как си?
Оставих шишето на плота и се обърнах на другата страна.
-Бива. А на теб какво ти става?
-Ми не знам. Ти ще ми кажеш. – погледнах го.
-За?
-Какво стана с очите ти днес?
-Нищо. Какво да стане? – засмя се.
-Ноа знам какво видях. За секунди станаха червени, а вените ти започнаха да се показват. Това е нечовешко.
-Явно си си ударила главата някъде. Или пък не. Напила си се.
-Не съм пияна. И съм съвсем добре. Искам обяснение.
-Няма какво да ти обяснявам. Казвам ти, че нищо не си видяла.
-Съвсем сигурна съм, че видях.
-О не. Не си.
-Какво криеш? – присвих очи.
-Нищо. Няма какво да крия.
-Еми не съм особено сигурна.
-Изабела спри да любопитсвташ.
-Не се казвам Изабела, а Изабел.
-Все тая.
-Изи, здравей.
Обърнах се и видях Дани. Усмихнах му се и го поздравих. Чух как Ноа изпуфтя и ни подмина като се сблъска с Дани.
-Май не те харесва особено. – казах.
-Той никой не харесва.
-А каква е историята му.
-О за него има много истории.
-Много ли¬?
-Да.
-Кажи ми ги.
-Най-разпространената е, че живее извън града с чичо си.
-Има ли братя, сестри?
-Един брат, но казват, че не си говорят.
-Еми майка, баща?
-Майка му починала преди много време, а баща му го бил нападнал животно.
-Какво животно?
-Не знам. Има хора, които казват, че са го виждали преди 20 години и повече, но изглежда все така млад.
-Как така?
-Не знам. Ноа е странен човек и има много тайни около него.
Отпих от шишето с бира и се замислих над това, което ми каза Дани. Ноа ще излезе голяма загадка. Дани ме покани да танцуваме. Аз приех и отидохме при другите. Телефонът ми започна да вибрира в джоба и го извадих. На екрана пишеше „Джейдън“. Вдигнах и се отделих на по-тихо мястно.
-Ало. – каза в слушалката той.
-Здравей. Какво правиш?
-Нищо. Ти? Май чувам музика при теб.
-Да. На купон съм.
-Така ли?
-Да.
-В 11 вечерта?
-Еми да. Тук май така се правят партитата.
-Аха. Как мина днес?
-Еми както обикновено. Училище и после вкъщи. Днес ти звънях, но не ми вдигна.
-Бях на тренировки.
-А добре. Хайде да ти звънна утре, че сега не мога да говоря.
-Добре. Чао.
-Чао.
Затворих и се върнах при другите. Взех още едно шише бира, след него още едно. Взех трето и усещах как след четвъртото вече бях пияна. Танцувах с Крис и по едно време запознахме да се целуваме. Влязохме в къщата и отидохме в някаква стая. Бутна ме леглото и започна да ме целува по врата. Толкова бях пияна, че нямах сили да се съпротивлявам. Просто лежах и му позволявах да прави каквото си иска с мен. Вече ме събличаше и останах по бельо. Много щях да съжалявам за това.