The Mystery Boy

Трябва ли да се плаша от него?

С Ноа се качихме в стаята ми. Аз седнах на леглото ми. Гледката, която бях видяла не излизаше от съзнанието ми. Щом затворех очите си виждах сърцето на Крис в ръцете на Ноа.
-Добре ли си? - попита ме Ноа.
-Да. - казах бързо и несъзнателно.
Всъщност изобщо не бях добре. Бях ужасена. Не стигаше, че днес намерих майка ми мъртва, а сега и това. Повече бях ужасена от това, че Ноа го направи. Винаги ли постъпваше така? Когато някой не го кефи, го убиваше? Какво тогава щеше да стане с мен?
-Искаш ли да остана тази вечер с теб?
-Не. - погледнах го светкавично.
-Добре. Както пожелаеш. Аз ще бъда долу. Ако ти потрябва нещо..
-Да ти кажа. - прекъснах го.
-Да.
Той пъхна ръце в джобовете си и излезе от стаята ми. Наведох глава и въздишах шумно. Не знаех дали трябва да се плаша от него. Днес едва не ме задуши. Какво трябваше да очаквам за по-нататък? Да ме убие като Крис?
Станах от леглото и се запътих към банята. Имах нужда да махна кръвта, която все още стоеше на главата ми. Съблякох дрехите си и влязох под душа. Капките вода падаха върху лицето ми, а аз се опитвах да спра да мисля за това, което се случи днес. За всичко, което се случи днес. Не исках такъв живот. Не исках живот изпълнен с вампири, убийства и страх. Та мен ме беше страх от гаджето ми. Какво се очакваше да стане с другите вампири? Искаше ми се това да беше само един лош сън..
---03:00---
Изведнъж се събудих. Отворих рязко очи. Огледах се. Само нощната ми лампа светеше. Ноа цяла вечер стоеше вкъщи. Щом слезех долу не отделяше погледа си от мен. Накрая се качих горе и си легнах. Не знаех дали след това си беше тръгнал.
Обърнах се на другата страна и видях Ноа да седи на стола ми и да чете книга. Погледна ме и леко ми се усмихна. Въздишах дълбоко и се изправих в седнало положение.
-Какво правиш тук? - попитах го.
-Не ми изглеждаше добре, затова реших да остана тази вечер.. Притеснявам се.
-Няма от какво.
-Изабел, видях погледа ти след случката днес.
Той стана от стола, остави книгата и седна до мен. Сложи ръката си на бузата ми и целуна челото ми.
-Просто искам да знам, че си добре.
-Добре съм. - отдръпнах се леко.
-Изабел, не искам да се страхуваш от мен. Повярвай ми, не искам да те нараня.     
-Днес не изглеждаше така.
-Днес.. Беше грешка. Гнева ми ме надви.
-И да очаквам всеки път щом се ядосаш за нещо, да бъда наранена?
-Не. Ужасно съжалявам. Няма да се повтори. Обещавам ти. - погали ръката ми. - Обичам те.
Не знаех дали наистина можех да му вярвам. Видях прекалено много за един ден. Но щом го погледнех и видех усмивката му.. По дяволите, разтапях се. Действаше ми по необясним начин.
-Хайде, почини си. - усмихна се и ме сложи да легна.
Зави ме и тръгна да излиза.
-Ноа.. - спрях го.
-Да? - обърна се към мен.
-Ще.. Ще останеш ли с мен?
-Да. - усмихна се широко.
Тръгна към мен и седна отново на стола. Аз станах от леглото и застанах пред него. Седнах в него и го прегърнах. Легнах на гърдите му и се сгуших в него. Усетих лекия му кикот. Започна да гали косата ми. Ноа се изправи и ме остави да легна на леглото, след което легна до мен. Прегърна ме, а аз се сгуших в него. Беше ми толкова удобно и топло в прегръдките му.
-Изабел.. - започна Ноа. - Не искам да се страхуваш от мен. Може да не съм най-перфектното гадже, но ще те пазя винаги. Обещавам ти.
-Добре.
-Обичам те.
-И аз теб.
Очите ми натежаваха още повече и не след дълго вече бях заспала.
---На сутринта---
Алармата ми започна да звъни. Протегнах се сънено и я спрях. Разтворих  леко очи и се огледах. Видях Ноа до мен. Едната му ръка беше под главата ми, а с другата ме прегръщаше. Не исках да го събуждам, затова бавно преместих ръката му и станах. Отидох до банята. Измих си зъбите и лицето, и се върнах в стаята ми. Отворих гардероба и си избрах тези дрехи:

Седнах пред огледалото. Сложих си спирала и малко гланц. Реших днес да направя нещо с косата си. Накрая си избрах да бъде така:

Погледнах часа. Беше станало вече 7:30. Беше време да тръгвам. Станах от стола и щом тръгнах да си вземам раницата, видях Ноа да ме зяпа.
-Добро утро. - каза той с усмивка.
-От кога си буден? - попитах, взимайки нещата ми.
-Още щом стана от леглото.
-Значи си ме видял, когато се преобличах? - окорих се.
-Е, какво толкова? Сякаш няма да те видя без дрехи.
Взех възглавницата от стола и го замерих. Той започна да се смее. Изведнъж стана, грабна ме и се озовах под него. Наведе се и започна да целува врата ми. Аз затворих очи и леко изстенах.
-Ноа, ще закъснея. - казах тихо.
-Мога да те закарам, което значи, че имаме 20 минути още.
Засмях се. Той премести устните си върху моите. Прокара ръката си надолу по тялото ми. Изведнъж усетих подутината в дънките му. Притисна се в мен и се отърка. Изстенах между целувките. Не спираше и това ме подлудяваше. Бях сигурна, че вече бях мокра. Започна отново да целува врата ми, като тръгна надолу по ключицата.
-Ноа... На училище съм.
-Знам.
-Има ли шанс да не отида мокра и ужасно възбудена?
-Никакъв. - усмихна се доволно.
С едната си ръка откопча дънките ми и пъхна ръката си под бельото. Разтри леко клитора ми, след което усетих пръста му вътре в мен. Извих главата си назад и изстенах. Той го задвижи, като оставяше мокри следи по настръхналата ми кожа. Вкара и втори пръст. Движенията му ставаха все по-бързи. Щом усетеше, че съм близо да свърша, спираше и отново почваше. Направи го още 2 или 3 пъти. Измъчваше ме и то ужасно.
-Моля те.. - измолих му се.
Той се доближи до ухото ми.
-Няма да ти позволя да свършиш преди да съм бил в теб. - прошепна той.
Извади пръстите си от мен и ги облиза, намигайки ми.