The Mystery Boy

Изненадите

Станах от леглото и отидох в другата част на стаята. Чух го как се засмива и го погледнах злобно.
-Какво стана? - попита го Хейли.
-Вече го няма.
-Но кой му е казал за вас? - обадих се.
-Не съм аз. - каза набързо Хейли.
-Както и аз. - повдигна рамене Ноа.
-Все някой му е казал. Няма ли още някой тук?
-Не, но... - Ноа замълча и се загледа в мен.
Обърна се към Хейли и ококори очи.
-ДАНИ! - извикаха се и двамата.
Хейли скочи и след секунда ги нямаше. Тръгнах тичешком след тях. Излязох на двора и чух викове. Отидох на улицата и видях как Ноа е хванал Дани за врата и го е вдигнал във въздуха.
-Ти ли беше бе, олигуфрен? - викаше му в лицето.
-Дани? - казах с леко насълзени очи.
Двамата се обърнаха към мен. Дани ме гледаше в очите и бях сигурна, че не знае какво да ми каже. Поклатих неодобрително глава и я наведох.
-Изи... - започна той.
-Не ми... говори. - натъртих на последната дума.
Тръгнах към стаята си. Когато бях до стълбите чух гласа на Хейли. Викаше ме. Направих се, че не я чувам и продължих. Набързо дойде до мен и започна да ми говори нещо, но не й обръщах голямо внимание. Застанах пред вратата на стаята ми и я погледнах.
-Хейли, моля те. Остави ме сама.
Тя млъкна и кимна леко. Благодарих й и влязох в стаята ми. Заключих вратата и въздишах. Отидох на терасата и се подпрях на парапета с двете си ръце. Гледах как Ноа пуска Дани на земята и го удря. Каза нещо и се запъти към нас. След около 5 минути видях колата на татко да приближава. Явно вече се прибират. Седнах на стола и затворих очи. Боже, какво ще да правя? Как ще се справя с всичко това? Прекалено извратено и побъркано е. Влязох вътре. Огледах се. Взех телефона си и слушалките. Легнах на леглото и ги сложих в ушите ми. Пуснах някаква произволна песен и затворих очи. Музиката се въртеше в съзнанието ми и леко избутваше всички мисли свързани с вампири, кръв и предателства. Беше toо much за мен. След извесно време чух как някой чука на вратата ми. Станах мързеливо и отворих. Пред мен стоеше леля.
-Изи ще вечеряме. Хайде. - каза тя набързо и тръгна да слиза.
Аз изпуфтях и я последвах към хола. Щом бях на последните стъпала видях Ноа да стои между татко и Хейли. Направих недоволна физиономия и седнах пред тях. Хванах вилицата и започнах да човъркам храната си. Всичко беше в тишина, докато татко не проговори.
-Хей Ноа, искаш ли утре да дойдеш с нас на Шипка? - попита той.
Веднага щом чух това, вдигнах рязко глава и го погледнах с широко отворени очи. С татко и Хейли щяхме да ходим на Шипка и Бузлуджа. Където и да се намираха. Но щяхме да сме си само тримата.
-Разбира се.. Ако нямате нищо против. - отговори Ноа с усмивка.
-Естествено, че нямаме. Добре дошъл си. - И както винаги баща ми беше с широка усмивка.
Хвърлих вилицата в чинията и станах рязко.
-Благодаря ти, татко.
Тръгнах троснато да се качвам към стаята ми. Щом влязох се плюснах на леглото. Взех една възглавница и се извиках в нея. Супер! Не стига, че Хейли ще е с нас, еми и още един кръвопиец ще е там. Аз съм огромен карък. Станах и седнах пред компютъра. Започнах да обработвам влога, който щях да пусна скоро. Хем щях да се разсея малко. Тъкмо отворих програмата и някой почука на вратата. Извиках се вътрешно и леко ударих масичката пред мен.
-Влез! - извиках.
Вратата бавно се отвори. Погледнах натам и видях Ноа.
-Супер.. - измърморих под носа си и станах от стола, като скръстих ръце. - Какво искаш?
Той влезе, затвори вратата и седна на леглото ми. Усмихна се и потупа мястото до себе си. Въздишах и седнах до него.
-Защо ме мразиш? - попита ме.
-Не те мразя. Просто не те харесвам. - отговорих му без да го поглеждам.
-Влогърке, нищо няма да ти сторя.
-Щом казваш.
-Сериозен съм.
-Защо изчезна? - погледнах го.
Той наведе глава и започна да прави нещо с ръцете си.
-Бях ти ядосан.
-За?
-Че си спала с Крис.
-Какво? Защо?
-Не знам, не знам. - изправи се и ме погледна. - Просто се ядосах.
Въздиша и отново седна. Странен човек.
-А Дани? И той ли е вампир?
-Той е мой брат.
-Твой какво? - извиках се.
-Мой брат е.
-Като е твой брат, защо не съм те виждала тук?
-Защото не живея тук.
-И защо?
-Не се харесваме особено. Аз живея горе-долу до центъра. Гледаме да не се засичаме често.
-И каква е причината?
-Несъгласие. На мен ми харесва да съм вампир, а той гледа да не се възприема, като такъв.
Мълчах. Не знаех какво друго да му кажа. Даже не знаех как сега говорим.
-Та... - изправи се. - Аз ще ходя да си почивам. Утре ще се става рано. - засмя се.
Намигна ми и излезе от стаята. Станах, оправих си леглото и си облякох пижамата. Взех телефона ми и легнах в леглото. Пуснах си да гледам видеа в You Tube. Гледах до около 9 часа и си легнах.
---На сутринта---
Алармата ми започна да звъни. Спрях я сънено и погледнах часа. Беше 6:30. Мразех ранното ставане. Изправих се в седнало положение. Обух си пантофите и тръгнах към банята. Измих си зъбите и лицето. Съблякох дрехите по себе си. Вързах косата си на небрежен кок и влязох под душа. Взех си един бърз душ и излязох. Взех хавлията и я увих около тялото си. Застанах пред гардероба и започнах да оглеждам дрехите си. Избрах си това:

Облякох го и седнах пред огледалото. Сложих просто една спирала, съвсем малко фон дю тен и малко гланц. Пуснах си косата и я вързах на конска опашка. Дръпнах два кичура пред лицето ми. Пуснах пресата да се затопля и щом беше готова изправих свободните кичурите. Напръсках ги с лак и вече бях готова. Взех любимия ми парфюм и си пръснах върху шията. Намерих една от чантите ми и сложих вътре телефона, слушалките и малко пари. Взех малката камера и запопнах да снимам с нея.
-Добро утро, на всички. Днес с баща ми и мои познати ще ходим на Шипка. Мисля, че ще бъде интересно. Ще ви взема със себе си, за да изживеем всичко това заедно.
Усмихнах се на камерата и я спрях. Пъхнах я в чантата ми. Поогледах се, за да съм сигурна, че не забравям нещо. Излязох от стаята ми и се запътих към хола. Там бяха Хейли, Ноа, леля и татко.
-Добро утро. - усмихнах им се.
Те също ме поздравиха. Седнах на стола пред тях и си взех един сандвич. След около половин час всички бяха готови. Качихме се в колата на татко и потеглихме.