The Mystery Boy

Бала

---9:00---
Днес трябваше да отида да ми направят прическата и грима. Нямаше да прекалявам с грима. А за прическа бях избрала тази:

Не исках да е нещо прекалено. Може би другата година щях да мисля за нещо по-специално.
Крис вече беше отпред и ме чакаше. Не разбирах защо трябва да идва с мен. Можех и сама да се справя. Взех нещата си и тръгнах към колата му. Влязох вътре и го целунах. Той потегли и за няма и 10 минути вече бяхме при фризьорката. Показах й каква прическа искам да ми направи. Тя ми каза да седна на стола. Послушах я и започна да оправя косата ми.
Цели два часа я правеше и през цялото време Крис стоеше с мен. Нямаше смисъл. Но нищо не можех да му кажа. Фризьорката свърши с прическата ми. Беше супер. Понечих да й платя, но Крис бутна ръката ми и плати взесто мен. Хвана ме през кръста и излязохме. Влязохме в колата му.
-Спри да правиш нещата вместо мен. - обърнах се към него.
-Не може ли да се грижа за момичето ми?
-Може, но спри да плащаш всеки път. Мога сама да го направя.
Обърнах се на другата страна.
-Защо да не го правя? Аз съм момчето.
-Просто ме закарай вкъщи.
Той въздиша и потегли. Щом пристигнахме излязох от колата без да му кажа нищо. Влязох вкъщи и отидох при Хейли.
-Какво има? - попита ме тя.
-Можеш ли да ме гримираш?
-Наистина ли? - стана от леглото с широка усмивка.
-Да. Мога ли да ти имам доверие?
-Разбира се.
За секунда вече беше взела всичките си гримове. Дръпна ме и ме сложи да седна на стола пред огледалото й. Веднага се залови със задачата да ме гримира. Гледах я през цялото време. Стараеше се толкова много. А когато объркаше някъде, се ядосваше и започваше отначало. Беше толкова очарователна. След 2 мъчителни часа бях готова. Заслужаваше си чакането. Беше ме гримирала уникално. И беше останала доволна от този факт. Благодарих й и отидох в стаята ми. Седнах на леглото и въздишах дълбоко. Не бях готова за това. Аз бях от хората, които премислят нещата с месеца напред, а сега Крис просто дойде и ме покани за негова дама. Много ясно, че не можех да му откажа. Нямаше как.. Но не бях готова и не можех да му го кажа. Не исках да го предавам. Не и сега.
---17:40---
Всички вече бяхме на центъра. Бях с роклята и токчетата ми. Оставаха само 20 минути до минаването ни. Бях притеснена и не можех да се успокоя. Крис не спираше да говори с приятели си и не ми обръщаше много внимание. Отделих се от тях и седнах на една от пейките. Затворих очи, опитвайки се да се успокоя.
-Много си красива.
Повдигнах глава и видях Ноа да стои пред мен усмихнат и с ръце в джобовете си.
-Благодаря. - казах тихо.
Той седна до мен.
-Не ми изглеждаш много добре. - каза със загрижен глас.
-И не съм.
-Защо?
-Не мога да се успокоя. Не съм готова за това. - ръцете ми трепереха.
Ноа ги хвана и ме накара да се обърна към него. Усмихваше се топло и приятелски.
-Всичко ще бъде наред. Поеми си дълбоко въздух и мисли за забавлението. Всичко ще мине както трябва.
За пръв път го виждах такъв. Толкова загрижен и мил. Не ми се вярваше, че всъщност той ми говори. Доближи се и ме целуна по бузата. Намигна ми и стана от пейката, тръгвайки към приятелите му. Направих каквото ми каза. Поех си дълбоко въздух и се оставих на течението. Каквото ще става, ще стане.
---След 20 минути---
Крис ме беше хванал под ръка и чакахме всичко да започне. Музиката започна и се запътихме към сцената. Сложих една усмивка на лицето си и просто чаках всичко да свърши. Започваха да казват на всеки един името и се нареждахме пред сцената. Директорката и кмета започнаха да говорят. Не ги слушах особено. Изведнъж от някъде се чу силен вик. Всички замлъкнаха и започнаха да се оглеждат. Чу се още един вик.
-ВАМПИР! - извика се някой.
Светкавично погледнах към Ноа. Погледа му беше разтревожен и изненадан. Всички започнаха да бягат на някъде. Крис изчезна изведнъж. Не знаех къде отиде. Не знаех аз какво да правя. Някой хвана ръката ми и ме задърпа. Беше Ноа. Отидохме на паркинга и се скрихме в една сграда. Той ме притисна в стената и ме погледна.
-Искам да стоиш тук? Разбра ли?
-Но..
-Изабел, разбра ли ме? - повиши тон.
-Да. - отговорих тихо.
След секунда вече го нямаше. Клекнах и зачаках да се върне. Какво се беше случило? Кой беше вампира, който нападна хората? Какво искаше? Не разбирах какво става.
След няколко минути чух стъпки. Някой идваше. Бяха двама. Изправих се. Сърцето ми биеше бързо. Виждах сянки пред мен. Щом видях кой е се успокоих. Беше Ноа. Но не беше сам. Водеше майка ми. Имаше кръв по устата си. О, не отново!
-Здравей, Изабел. - каза тя.
-Какво си направила?
-Бях гладна. - повдигна рамене.
-Но нали с Хейли..
-Методите на приятелката ти не ми харесват особено. Реших да се нахраня хубаво и бала ми се стори богата трапеза.
-На теб не може да се има доверие.
-Какво ще я правим? - попита ме Ноа.
-Не знам.
-Знам, че ме искаш мъртва. Не е нужно да го прикриваш. - извъртя очи тя.
-Да, искам те мъртва, защото не струваш нито като човек, нито като вампир. Разочароваш хората винаги.
-Сърди се на създателя ми, че ме превърна във вампир.
-И кой е създателя ти?
-Той. - посочи Ноа.
-Какво? - погледнах към него изненадано. - Ти ли беше?
-Аз... Тя дойде и каза, че иска да е вампир.
-Ноа, ти знаеше, че ми е майка, но въпреки това я превърна във вампир. Как можа?
-Не знам, просто..
-Сега заради теб бала на 20 човека се провали и най-вероятно двама човека са мъртви.
-БЯХ ТИ ЯДОСАН, ЯСНО? - извика се. - Не можех... Не можех да те гледам с Крис.
-Какво?
-Харесвам те, Изабел. - каза изведнъж.

Здравейте, хора!!
Знам, че от доста време ме няма и съжалявам, но имах доста причини поради, които да не пиша.
Няма да ги споменявам. Сега те нямат значение.
Та, ще се опитам да съм поне малко по-редовна 😅. Не ми се сърдете, ако пак не качвам често, но имам и други ангажименти.
Когато мога ще пиша! ❤️💜