The Mystery Boy

Новото начало

Вече вървяхме от половин час. Явно преди залез слънце просто ще се разхождаме. През цялото време не ми пусна ръката. Не спираше и да се усмихва. Не бях свикнала да го виждам такъв.
-Как стана вампир? - попитах го.
-Баща ми се опита да ме убие. Докато умирах по средата на пътя, Хейли ме намери и ми даде от кръвта си. Излекувах се, но когато баща ми отново ме намери.. Е, да кажем, че тогава беше по-точен. - повдигна рамене.
-Баща ти е бил ужасен.
-Така е, но това е минало. - каза с усмивка.
-Прекалено добре го възприемаш.
-С годините всичко минава. Вярно е, че все още го мразя, но.. Ако не ме беше убил, сега може би нямаше да съм тук.. С теб.
Наведох глава и се изчервих. Това беше някак си.. Мило и романтично. Хареса ми.
-С Дани защо сте толкова отдалечени? Нали уж сте братя? Би трябвало да сте си близки.
-Баща ни ни делеше винаги. Дани беше в центъра на вниманието, а аз бях боклука в семейството. Винаги се е мислил за нещо повече от мен.
-Не си боклук.
-Може сега да го казваш, но преди няколко дни мислеше по друг начин.
-Опитвам се да вярвам, че не си. - замълчахме за момент. - А Дани? Той как стана вампир?
-Аз го превърнах.
-Защо?
-Той мразеше вампирите.. Както и мен. Ненавиждаше ме и накрая ми писна. Ядосах се и го убих. С баща ни винаги са мислила как да ме унищожат. Бях от друга майка, която беше проститутка. Смятаха ме за нещожество и ме третираха като такова. Баща ми ми казваше колко съм слаб и, че обичта ще ме повали. За да му докажа, че съм силен.. Започнах да убивам. Накрая убих и него, но за Дани.. На него му дадох нещо по-лошо от смъртта.. Безсмъртието.
-Искал ли си отново да бъдеш човек?
-Много пъти, но няма връщане назад.
Спря се и погледна към небето. Усмихна се.
-След малко слънцето ще започне да залязва. Време е да те заведа на любимото ми място.
---След половин час---
Минахме през линиите и вече се виждаше табелата, на което показваше, че е края на града. Нямах си и на представа къде ме водеше. Просто го следвах мълчаливо. Започнахме да навлизаме в някаква малка гора. Повървяхме малко и стигнахме някакво поле. Пред мен се показа прекрасна гледка. От тук залеза се виждаше уникално. Беше приказно.
-Знаех, че ще ти хареса. - каза той с широка усмивка.
-Това.. Прекрасно е. - погледнах го.
-Не колкото теб.
Наведох глава и се изчервих. Той хвана брадичката ми и ме накара да го погледна. Доближи се ужасно близо до мен. Гледаше право в устните ми, като прехапваше неговите. Сложи ръката си на талията ми и ме залепи за тялото си. Няма ли да ме целува вече?!? Сякаш прочел мислите ми, заби устните си в моите. Целуваше ме толкова жадно. Изведнъж се отдръпна рязко. Дишаше тежко, зъбите му бяха се покажи и вените му бяха изпъкнали.
-Съжалявам, просто.. Въздействието ти върху мен е прекалено силно. - каза той.
Опитваше се да се успокои. Вдиша дълбоко въздух и вече беше добре. Погледна ме и ми се усмихна леко.
-Не исках да става така. Трябваше всичко да е..
Отидох до него и хванах лицето му в ръцете си.
-Спокойно. Всичко е наред.
-Не искам да те нараня.
-Няма. Вярвам ти. - казах и го целунах нежно. - Хайде да се прибираме.
Хванах ръката му и тръгнахме. През целия път не спираше да ми се извинява, а аз постоянно му обяснявах, че всичко е наред. Това момче сериозно не разбираше от дума. Накрая се отказах и го оставих да се извинява. Когато бяхме пред нас се обърнах рязко към него и той млъкна изведнъж.
-Ноа, стига вече. Разбрах, че съжаляваш и не ти се сърдя. Наистина.. Но спри вече. Не си ми направил нищо. Но щом искаш да ми се реваншираш, ще влезеш с мен вкъщи.
Той кимна и двамата влязохме вътре. Качихме се в стаята ми. Седна на леглото ми. Не спираше да зяпа към нещата ми за снимане. Сериозно ли бяха толкова интересни? Седнах до него, като го накарах да ме погледне.
-Какво ще правим? - попитах го.
-Не знам. Аз си мисля за много неща, но е рано да ги използвам върху теб. - изгледа ме цялата.
-Ноа! - засмях се, удряйки го по рамото. - Нека да е нещо, което не включва извратения ти ум.
-Бях забелязал, че гледаш някакъв сериал.
-Да. "Древните".
-Да го гледаме?
-Добре. Става.
Той се настани на леглото, а аз отидох да си взема лаптопа. Седнах до него и го отворих. Пуснах сериала.
-От къде знаят всичко това? - попитах го.
-Режисьорите са вампири.
-Така ли?
-Аз ги превърнах. - усмихна се самодоволно.
-А актьорите?
-Някои.
-А ти познаваш ли някоя вещица?
-Срещал съм много вещици през живота си.
-А върколаци?
-Един - два.
-Аха.
---След 2 часа---
Бяхме изгледали вече 2 епизода и ни омръзна. Решихме да слезем да си направим нещо за ядене. Отидохме в кухнята. Решихме да си направим спагети. Взех пакета със спагетите и ги сложих във вода. Започнах да правя и соса. Ноа просто стоеше отстрани и гледаше. Поне не ми се пречкаше.

Тази част ще я оставя толкова дълга, защото искам нещата, които ще се случат после, да ги започна на нова част. ❤️