The Mystery Boy

Спипани

---След 2 дни---
Днес трябваше да тръгваме. Татко каза, че ще ходим в Резово. Една седмица щяхме да сме на море, което не беше толкова зле. Решихме да тръгнем в 2 след обед. По-скоро родителите ни го бяха решили. Понеже снощи ме беше домързяло да си довърша събирането на куфара, щях да го направя днес. Сложих го на леглото и започнах да слагам нужните дрехи, обувки и други важни неща. След не повече от 15 минути бях готова. Снощи си бях отделила дрехи за пътя:

Облякох се. Взех един ластик и си вързах косата. Взех си телефона и погледнах часа. Беше 12:55. Скоро Симон и Ноа щяха да бъдат тук. И точно в този момент се звънна на вратата. Оставих на другите да отворят. Аз легнах на леглото и си пуснах клипове в YouTube. След около 5 минути вратата ми се отвори. Погледнах натам, но не видях никой. В следващия момент видях Ноа да лежи до мен.
-Не прави така! Уплаши ме! - ударих го по рамото.
-Здравей и на теб. - засмя се той. - Какво правиш?
-Гледам клипове и чакам.
-Дали ще има някакъв шанс да ни сложат в една стая?
-Никакъв. Ще бъда с Хейли или с баща ми.
-Но аз искам да бъда с теб. - намръщи се той.
-Знам, вампирчо.
-Но пък нищо не пречи да идваш вечерта при мен. - усмихна се перверзно той.
-Моля ти се, успокой си хормоните.
-Около теб е невъзможно.
Доближи се и ме целуна.
---След 1 час---
Вече слагахме куфарите в багажниците. Леля реши, че тя, чичо и татко трябва да са в една кола, а ние четиримата в другата, което беше голям плюс. Нямаше да имам от кой да се крия, че съм с Ноа. Хейли и Симон седнага отпред, а ние с Ноа седнахме на задните седалки. Запалихме колите и тръгнахме. Доближих се до Ноа и се облегнах на рамото му. Той прехвърли ръката си зад мен и ме прегърна. Затворих очи и не след дълго заспах.
---След 4 часа---
-Изабел.. - усещах как някой ме побутва. - Хайде, пристигнахме.
Отворих очи. Видях Ноа да ми се усмихва. Разтърках очи и отворих вратата, излизайки от колата. Куфарите ни вече бяха изкарани. След мен Ноа също слезе и затвори вратата.
-Наели сме 4 стаи. Симон и Хейли ще бъдат в едната, аз и Стефан ще сме в другата, а Изабел и баща й ще са в третата. Ноа ти ще бъдеш сам. - обясни леля.
-Добре. Няма проблем.
-Хайде, всички по стаите. - каза чичо.
Взехме си багажите и тръгнахме. Влязохме в стаите си. Оставих си куфара до гардероба. Сега не ми се занимаваше да го подреждам. Взех си телефона и писах на Хейли.
Аз:Ако някой те пита, при теб съм.
Х:Отиваш при Ноа, нали?
Аз:Дап.
Х:Добре. Забавлявайте се. ;)
Засмях се и прибрах телефона си в джоба.
-Татко, аз отивам при Хейли. - тръгнах да излизам.
-Тя не е ли със Симон?
-Скоро няма да бъде. - повдигнах рамене, излизайки от стаята.
Застанах пред тази на Ноа и преди да вляза се огледах. Натиснах дръжката и отворих вратата. След секунда се озовах затисната за стената. Ноа беше сложих двете си ръце до главата ми и се усмихваше.
-Крайно време беше. - каза той.
-Не се ласкай. Все още не знаят, че сме заедно. - избутах го и легнах на леглото.
Той се настани върху мен.
-Скорошните ти викове ще им подскажат друго. - каза, целувайки ме по врата.
-Ноа, не е сега времето. - изстенах.
Мамка му, не сега! Той пъхна ръката си под блузата ми, вдигайки я нагоре. Щом стигна до гърдата ми я стисна. Аз изсъсках и извих леко глава. Притисна се в мен, след което се отърка силно.
-Ноа.. Моля те.. - говорех тихо.
Той се надигна леко и ме погледна в очите. Усмихна се сладко, след което ме целуна бързо. Легна до мен и изпъшка.
-Ще те убия. - казах през смях.
-Защо?
-Караш ме да полудявам.
-Аз нямам нищо против да продължа.
-Успокой си малко хормоните. Все пак роднините ми са тук.
-Както и Симон. Нали знаеш, че може да направи заглушаващо заклинание?
-Понякога можеш да бъдеш много опасен.
-Такъв съм.
Точно в този момент вратата се отвори и видях леля. Скочих веднага от леглото. Щеше да каже нещо, но щом ме видя млъкна. Гледаше ту към мен, ту към Ноа. Влезе и затвори вратата.
-Какво става тук? - попита тя доста объркана.
-Лельо, мога да ти обясня.
-С Изабел сме гаджета. - каза бързо Ноа.
Погледнах го ядосано.
-Защо винаги всичко трябва да проваляш?
-Чакайте.. От кога сте заедно?
-Ами.. Седмица и нещо. - наведох глава.
-Баща ти знае ли, че си тук?
-Не, но не му казвай. Аз ще му кажа за Ноа.
-Добре, но се надявам да е в скоро време.
-А ти защо си дошла?
-Исках да кажа на Ноа, че след половин час отиваме на вечеря.
-Ще бъда готов. - каза, все още лежейки.
Леля кимна и излезе. Веднага чух смеха му. Той хвана ръката ми и ме дръпна, озовавайки се върху него.
-Това беше интересно. - каза с широка усмивка.
-Ноа, изобщо не ми помагаш.
-Спокойно. Няма да се раздрънка.
-Дано. А сега аз отивам да се оправям. - станах от него и тръгнах да излизам.
-Облечи си нещо хубаво. - каза той, намигвайки ми.
-Майната ти! - засмях се.
Излязох от стаята му и отидох в моята. Татко лежеше на леглото и играеше на телефона си. Отидох до куфара си и започнах да си търся дрехи. Беше трудно, когато не ми бяха подредени. След 5 минутно ровене в куфара си избрах.

Отидох в банята и се преоблякох.
---След 1 час---
Вече бяхме в ресторанта. Бяхме си поръчали и чакахме да дойдат поръчките ни. Всички си говорехa. Само аз си гледах в телефона. Изведнъж усетих нечия ръка на бедрото ми. Беше ръката на Ноа. Погледнах го светкавично. Той ми се усмихна невинно, като започна да я вдига все по-нагоре. Доближи се до ухото ми.
-Ако другите не бяха тук, нямаш си и на представа какво щях да правя с теб. - прошепна.
Огледах се. Взех вилицата ми без никой да забележи и я забих в ръката му, усмихвайки му се мило. Видях как се опитва да не извика. Стисна зъби и ме погледна ядосано. Този път аз се доближих, шепнейки.
-Ще чакаш, господин Сексапил. - намигнах му.
Той извади вилицата от ръката си. Раните веднага заздравяха.
-Не ме карай да те завлека в тоалетните и да изчукам. - говореше тихо.
Усетих как Хейли ме побутва. Погледнах я.
-Нали знаете, че ви чувам? - попита тя.
-Кажи го на него. - повдигнах рамене.
-Ноа, успокой си хормоните, моля те.
-Кажи й да не бъде толкова секси. - той също повдигна рамене.
-Боже, как ще се справям с вас? - извъртя очи, обръщайки се към Симон.
Засмях се.