The Mystery Boy

Целувката и раздялата

---След 4 часа---
През целия път никой нищо не каза. Слязохме от колата и се запътихме към входа. Отпред имаше една статуя. Май това е баба Ванга. Пред статуята се показваше една малка църква. Влязохме и запалихме няколко свещи. След църквата имаше друга сграда. Май казаха, че е къщата й. Поогледахме я и тръгнахме. Щом излязохме на паркинга татко спря.
-Деца, изчакайте да изпуша една цигара и тръгваме.
Спряхме и зачакахме.
-Изи, искаш ли да се поразходим? - попита ме Хейли.
Аз кимнах и тръгнах след нея. Навлязохме в близката горичка. Тя спря и махна раницата си. Отвори я и извади едно шише. Пъхна сламката в устата си и забелязах как по устнуте й остава червена следа. Поглеждам я въпросително.
-Това е кръв. - казва и отпива отново.
-А Ноа?
-Той се нахрани сутринта.
-Колко време можете да издтржите без кръв?
-С години, но запопваме да съхнем.
-Как така?
-Всичко в нас започва да се втвърдява. След време вече не можем и да се движим.
-Това звучи ужасно.
-Така е.
-При теб случвало ли се е?
-Все още не. Надявам се и да не се случи.
Изпи партидата си и тръгнахме наобратно. Татко и Ноа си говореха. Не разбирах за какво, но и не ме интересъваше особено. Хейли ги извика и се качихме в колата. Татко я запали и потеглихме.
-Как върви с Джейдън? - попита татко.
-Ъм.. Бива. Защо питаш? - погледнах го въпросително.
-Не си ли си харесала някой от тук?
-Татко, що за въпроси ми задаваш? Не, не съм си харесала.
-Е, защо? Виж го Ноа колко е хубав.
-Татко! - извиках се.
-Добре, млъквам.
Боже, какво се случи току-що? Чух как Ноа се смее. Обърнах се и го изгледах на кръв. Той ми се усмихна самодоволно и очите му за секунда бяха червени. Обърнах се напред. Извадих слушалките си и ги сложих в ушите. Пуснах си музика. Облегнах се назад и затворих очи. Не след дълго вече се бях унесла.
---След 5 часа---
-Изи, пристигнахме.
Чух как татко ми говори, но само измънках и не му обърнах голямо внимание.
-Ноа, ще я заведеш ли в стаята й? - попита го той.
-Разбира се.
Усетих ръцете му да ме вдигат във въздуха. Сгуших се в него и упрях главата си в гърдите му. Трепера от смеха му се разнесе по цялото ми тяло. Отвори вратата на стаята ми и влезе. Бутна я да се затвори. Остави не да легна в леглото ми. Усетих топлата му ръка как гали лицето ми. Махна я и чух как тръгва. Размърдах се и измънках едно "Остани." Чух смеха му. Седна до мен.
-Съжалявам, че днес те уплаших. - шепнеше той.
-Няма нищо. - казах сънено.
Легнах по-близо до него. Ноа се изправи. Разтворих леко очи и го видях да излиза от стаята. Затворих ги отново, но не успях да заспя. Изправих се и тръгнах към банята. Изплакнах си лицето. Върнах се в стаята ми и взех лаптопа в леглото. Излязох от стаята и тръгнах надолу. Чувах шумове откъм хола. Щом стигнах до стълбите на първия етаж видях приятелите на Хейли. Ноа този път го нямаше. Подминах ги, опитвайки се да не се набивам на очи, защото не ми се говореше с тях.
-Охо, Изи. - чух доста познат глас.
-Здрасти, Крис. - каза без да спирам да вървя, като махнах с ръка.
Влязох в кухнята. Видях Ноа до микровълновата.
-Мислех, че си си тръгнал. - казах тихо.
-На теб ти се иска така. - дори не ме и погледна.
Не казах нищо. Взех сладолед от камерата и една лъжица. Оставих ги на плота и взех една купа. Микровълновата спря и Ноа взе пуканките, тръгвайки към хола. Сложих три топки от сладоледа в купата. Оставих го отново в камерата и тръгнах към стаята ми с купата пълна със сладолед.
-Ей, Изи... Искаш ли да останеш при нас? - попита ме Крис.
-Не. Имам си друга работа.
-Хайде де. Не хапим. - усмихна се самодоволно Ноа и отпи от чашата си с кола.
Извъртях очи и отново им отказах. Качих  се в стаята ми. Седнах на леглото и се настаних хубаво. Отворих програмата, с която обработвах видеата си и се залових за работа, като от време на време си хапвах сладолед. Изведнъж някой рязко отвори вратата ми. В стаята нямаше никой. Засмях се.
-Няма да ме уплашиш. - казах и отново забих поглед в лаптопа.
Усетих лек вятър. Вдигнах поглед. Видях Крис да седи на стола пред мен. Леко се усмихнах.
-Здрасти, Крис... Отново.
-Здравей. Какво правиш?
-Обработвам си видеото.
-Оу, да. Как си?
-Била съм и по-добре.
-Виж... Исках да ти се извиня за вчера. Даниел ми каза, че знаеш и не знаех как да реагирам. Мислех, че си заплаха за нас.
-Уверявам те, че не съм. Такова нещо не се казва на всеки.
-Мда.
Стана и се настани на леглото до мен.
-Как върви с Джейдън или там както се казваше?
-Ам... Не знам.
-Как така?
-Вече почги не си говорим, а и си мисля, че си има друга.
-Връзките от разстояние не са много добра идея.
-Мда.
-А мислиш ли да късаш с него?
-Защо ми задаваш всички тези въпроси? - засмях се.
-Да знам дали имам шанс.
Загледах се в очите му и се усмихнах леко. Той седна по-близо до мен. Сложи ръката си на бузата ми и започна да се приближава. Боже, стомаха ми се сви. Това нормално ли е? Затворих очи и след секунда Крис долепи устните си до моите. Не бях забелязала колко добре се целува. Отдели се от мен и ми се усмихна сладко. Точно в този момент телефона ми започна да вибрира. Извадих го. Беше Джей. Погледнах Крис. 

-Няма нищо. Вдигни. 

Той стана и излезе от стаята. Погледнах към екрана. Ами, сега? Вдигнах и с треперещи ръце допрях телефона до ухото ми. 

-Ало. - казах тихо.

-Здравей. Какво правиш? 

-Нищо. Обработвам видео. Джей, може ли да поговорим? 

-Разбира се. 

-Знам, че връзката ни е супер и не съжалявам за това, че я има, но... 

-Не казвай нищо повече. Разбирам. Има друг, нали? 

-Не е честно спрямо теб. 

-Няма проблем. То се знаеше, че няма да се получи щом сме толкова далеч. Наистина, разбирам. 

-Наистина ли? 

-Да. Каквото и да става знай, че те обичам и можеш винаги да ми се обадиш и да си поговорим. 

-Ти си невероятен. 

-Дочуване, Изи. 

Затворих и се усмихнах. Най-перфектното нещо в Джей беше, че е много земен човек и поставяше другите хора на първо място. Боже, какъв късмет съм имала.