The Mystery Boy

Убийството

Решихме да си вземем и пуканки. Ноа ги плати и се настанихме на последните места. Дойдоха още хора и залата беше наполовина запълнена. Беше доста малка за зала за гледане на филм. Всички бяха седнали на по-предните места. Само ние бяхме най-отзад.
-Тъкмо ще сме на по-голямо спокойствие. - каза Ноа.
Аз му се усмихнах. Облегнах се на рамото му. След 5 минути филма почна. Усещах как си играе с пръстите на дясната ми ръка. Засмях се тихо и го погледнах. Той мен също. Виждах как в погледа му се четеше тъга. Сложих ръката си на бузата му и го погалих леко. Доближих се и докоснах устните му с моите. Захапа леко долната ми устна. Изсъсках и се отдръпнах. Пипнах я и на пръста ми остана капчица кръв. Погледнах го ядосано. Усмихна ми се ангелски и отново ме целуна, като облизваше устната ми.
-Ей, вие отзад.
Обърнахме се и видяхме как всички ни гледат.
-Не сме чак толкова глухи, че да не чуваме какво правите. Ако мислите да правите нещо, нека не е тук. - каза една блондинка с доста напомпани устни.
Обърнах се напред. Засмях се тихо. Погледнах Ноа и го видях да прави една от неговите невероятно смешни физиономии. Това ме накара да се засмея по-силно. Добре, доста по-силно.
-Извинете, но мисля, че ще е редно да напуснете. - обади се един мъж с униформа.
Протегна ръка към вратата и ни погледна настоятелно. С Ноа станахме и излязохме от киното.
-Можех хубаво да им въздействам. - каза той.
-Но аз не давам.
-Точно. - каза по-силно.
-Какво ще правим сега?
-Да се поразходим?
-Става.
Хванах ръката му и тръгнахме. Разхождахме се, говорихме си, смеехме се. Срещнахме няколко негови приятели. Очевидно и те бяха вампири. Предложиха ни да седнем някъде на кафе, но Ноа отказа. Те си тръгнаха и аз го погледнах въпросително.
-Защо не? - попитах го.
-Най-добре ще е така.
-Защо?
-Тези са най-лошите вампири, които познавам.
-Е ти нали си с мен? - усмихнах се чаровно.
-По-стари са от мен с 200 години.
-Оу...
-Да.. Оу.
Усмихнах му се и го целунах. Той също отвърна на усмивката ми. Продължихме с разходката си. За известно време мълчахме, докато не се сетих нещо. Скоро щеше да заминава. Или поне аз така си мислех.
-Ноа.
-Да?
-Ще ходиш ли в колеж? - наведох глава.
-Мисля да не ходя. Много пъти съм ходил.
-Еми, какво ще правиш след 12 клас?
Той спря. Хвана брадичката ми и ме накара да го погледна. Усмихна ми се и проговори.
-Ще бъда с теб. Какво друго мога да правя?
Изчервих се и погледнах надолу с глупава усмивка. Боже, знаеше как да ме накара да се изчервявам. Чух го как се засмива.
-Някой стана като домат. - каза през смеха си.
Ударих го леко по рамото и се засмях също.
-Обичам, когато аз съм причината да се усмихваш и изчервяваш. Ставаш по-сладка.
-А иначе не съм, така ли? - обичам да го дразня. Ще го поизмъча малко.
-Знам какво правиш... Недей. - започна да маха с пръст.
Аз се засмях и го целунах. Боже, колко добре ме познаваше. Щом се отделихме започна да прави някакви физиономии и да души около мен.
-Какво има? - попитах го.
-Мирише ми на кръв.
-Сигурно е от мен.
Той ме погледна въпросително.
-Засъхналата кръв от главата ми май още стои.
Той ме обърна и пипна мястото, където беше раната. Обърнах се. В изражението му виждах недоволство и съжаление.
-Какво?
-Заради мен е тази кръв.
-Стига си се обвинявал. - хванах лицето му в шепите ми.
-Ако не се бях ядосал...
-Ноа! Стига.
-Невъзможно е да си толкова перфектна. Виж какво ти причиних, а ти ми прощаваш.
-Това се нарича любов. По-добре да простиш, отколкото да мразиш и да бъдеш мразен.
-Обичам те.
-И аз теб. - усмихнах се топло.
Телефона ми започна да звъни. Извадих го от джоба си и го погледнах. Беше Хейли.
-Ало? - вдигнах.
-Изи, мисля, че намерих кой е убил майка ти.
-Така ли? Кой?
-Ела вкъщи.
-До 20 минути ще дойда.
Затворих и погледнах Ноа. Той хвана ръката ми и тръгнахме да се прибираме. Бях сигурна, че е чул всичко. Върнахме се пред киното и се качихме в колата. Потеглихме. За 20 минути вече бяхме пред нас. Слязохме от колата и тръгнахме да влизаме вкъщи. Щом отворих вратата видях Крис завързан за един стол. Хейли стоеше близо до него, облегнала се на стената. Щом ме видя дойде при мен. Погледнах я въпросително.
-Хейли, какво става тук? - попита Ноа.
-Намерих убиеца.
-Как разбра, че е той?
-Когато ми каза, че майка ти е убита, веднага се сетих, че може да е Крис заради случката преди 2 дни. Когато тръгнахте днес, аз отидох в дома му и го притиснах да говори. Накрая си призна всичко.
Погледа ми отиде върху Крис. Той просто седеше и ме гледаше с омраза. Ноа отиде до него и го удари силен шамар. Чу се смях от негова страна.
-Малка кучка. - каза Крис. - Скъсахме и веднага тръгна с този нещастник. Изчука ли те вече? Жалко, че аз не го направих онази вечер. Имах такава хубава възможност. - гледаше ме със злобната си усмивка.
Ноа се наведе към него.
-Ако не си затвориш устата, ще ти изтръгна езика, ще ти взема дневния пръстен и ще те гледам как гориш под слънцето. - започна да го заплашва той.
-Ноа, спри. - казах му.
Отидох до него и го задърпах към мен. Крис отново започна да се смее.
-Жалък си, Ноа. Баща ти трябваше да намери по-ефикасен начин да те убие. Бил е прав. Не ставаш за нищо. Пълна развалина си.
В следващия момент видях как Ноа държа сърцето на Крис в ръцете си. Уби го.. За секунди. Пусна сърцето му на земята. Цялата му ръка беше в кръв. Аз гледах с отворена уста. Това беше прекалено. Защо го уби? Ноа ме погледна. Започна да се приближава към мен. Не знаех дали трябва да се боя от него. Той ме прегърна и целуна косата ми, като галеше главата ми бавно.
-Съжалявам, че трябваше да видиш това. - каза той тихо.
Аз затворих очи и се опитвах да не се разплача.

Съжалявам, но не можах да намеря снимка за темата на главата. 🤷‍♀️❤️