The Mystery Boy

Краят

---На сутринта---
Някакъв шум и тракане по прозореца ме събуди. Отворих сънено очи и се огледах. Валеше много силно. Големите капки вода се разбиваха в прозореца и един клон тракаше по него. Днес явно нямаше да се ходи на плажа. Погледнах към Ноа. Все още спеше. И то така спокойно. Как не се беше събудил от този шум? Та нали той беше вампира? Беше обърнат с гръб към мен. Реших да не го закачам и да го оставя да се наспи. Станах бавно от леглото и се запътих към банята. Извърших сутрешните си процедури и се върнах в стаята. Ноа все още спеше. Отворих гардероба и започнах да си търся дрехи. Днес явно щеше да бъде хладно, затова трябваше да си избера по-топли дрехи. Избрах си тези:

Облякох се и седнах, за да си оправям косата. Сресох я и я вързах на опашка.
-Добро утро. - чух гласа на Ноа.
Обърнах се към него и му се усмихнах. Станах от стола и легнах до него. Той ме зави и ме придърпа към себе си. Все още беше с полузатворени очи. Приближи се и ме целуна нежно.
-От кога си будна? - попита сънено.
-15-20 минути някъде.
-Колко е часа?
Протегнах се да си взема телефона.
-8:45. - отговорих му.
-Много рано си станала.
-Дъжда ме събуди.
-Значи явно днес няма да се ходи на плажа. Какво ще правим тогава?
-Не знам. Може просто да си стоим в хотела.
-Хмм.. Повече забава за мен. - усмихна се перверзно.
-Явно вече се разбуждаш. - засмях се. - Хайде, обличай се и да ходим да закусваме.
Опитах се да се измъкна от прегръдката му, но неуспешно. Беше ме хванал прекалено здраво.
-Хайде, Ноаа.. Пусни ме.
-Не!
-Гладна съм. Хайде.
-И аз, но не те ям, нали?
Затисна схватката си и ме залепи за него. Приближи се и допря челото си до моето. Толкова беше сладък, че не можех да му устоя. Вдигнах крака си върху него. Сложих ръката си на бузата му и го погалих. Щом ме усети ни преобърна и хвана двете ми ръце, преплитайки пръстите ни. Погледна ме с неговия секси поглед, готов да разкъса всяка плат по тялото ми. Наведе се. Беше толкова близо, но не ме целуваше. Гледаше ме право в очите, прехапвайки устни. Надигнах глава си, но той се отдръпна. Опитвах се да помръдна тялото ми, но не можех. Беше ме хванал прекалено здраво. Започна да целува ключицата ми, тръгвайки все по-надолу. Затворих очи и изстенах тихо. Надигна се и се доближи до ухото ми.
-Ужасно секси си и ако не свалиш тези дрехи доброволно, ще ги разкъсам. - шепнеше с толкова секси дълбок глас.
-Ще чакаш до довечера. - прошепнах, захапвайки устни.
След секунда усетих как се отърва силно в мен. Затворих очи и изстенах шумно. Плъзна ръката си надолу по тялото ми, докато не достигна до интимните ми части. Пъхна ръката си под панталона ми и вкара двато си пръста бързо и болезнено. Извих цялото си тяло и стиснах чаршафите силно. Движеше пръстите си ужасно бързо. Следеше всяко мое движение, всяка моя реакция. Не пропускаше нищо. Обожаваше да гледа как ми въздейства. Но имаше и ужасен навик. Да не ми дава да свърша. Отново го правеше. И беше много по-мъчително и болезнено. Бях сложила ръката си на гърба му и бях забила нокти в кожата му, дращейки го. Постоянно спираше, когато ми оставаше съвсем малко. По-лошо беше, че започна да целува врата, ключицата ми. Това още повече ме възбуждаше, но не можех да свърша. Не можех..
-Моля те.. - прохленчих с тих глас. - Ноа.. - изстенах.
-Мм? Какво каза? - доближи ухото си.
Оо, не се прави, че не си ме чул!
-Моля те.. - казах с малко по-висок тон.
-Хмм.. Мисля, че не те чувам. - и заби пръстите си в мен.
Извих глава назад и изстенах шумно. Доближи се до ухото ми.
-Следващия път.. Не ми отказвай.
Извади пръстите си от мен. Стана от леглото. Отиде до гардероба и си извади дрехи. Започна да се облича. Аз все още бях все така възбудена и дишах тежко. Щом се облече дойде до мен. Наведе се и целуна челото ми.
-Чакам те долу за закуска. - усмихна се доволно и излезе от стаята.
Ще го убия!
Станах от леглото и тръгнах след него. Слязохме долу, но не видяхме никой.
-Явно ще закусваме сами. - каза Ноа.
Седнахме на една от масите и си поръчахме по една палачинка с шоколад.
-Ноа..
-Мм?
-Сега се замислям, че всъщност не знам фамилията ти.
-Не обичам хората да знаят фамилията ми.
-Аз съм ти гадже, което значи, че имам право да я знам. А и защо не искаш да я знаят?
-Напомня ми на баща ми.
-Оу.. Аз.. Съжалявам. - наведох глава.
Ноа протегна ръка и повдигна главата ми. Усмихна се.
-Уест. Това е фамилията ми.
-Благодаря ти, че ми каза. - отвърнах на усмивката му.
Приближи се към мен.
-Довечера ще получа ли награда? - попита тихо той.
-Ммм.. Ще си помисля.
Поръчките ни дойдоха и започнахме да ядем. Говорехме си, смяхме се.. По едно време Ноа ме изцапа нарочно с шоколад. Приближи се до мен и облиза устните ми.
-Ммм.. Вкусен шоколад. - каза и продължи да яде палачинката си.
Погледнах го кръвнишки. В същия момент видях леля, татко и чичо да пристигат. Поздравиха ни и седнаха при нас. Сервитьорката дойде и взе поръчките им. Тримата си говореха, а ние с Ноа си хвърляхме по някой поглед от време на време. Лошото беше, че той ме гледаше с един от онези погледи, които за секунди може да те подлудят. И действаше. Изгарях отвътре.
Хейли и Симон също дойдоха. Ноа се премести на стола до мен, за да могат двамата да седнат един до друг. Това всъщност беше голям минус за мен, защото знаех какво ме очаква щом Ноа седне до мен.
Взех си телефона и започнах да разглеждам Instagram.
-Спря да вали. Искаш ли да се разходим? - попита ме Ноа.
-Добре.
Казахме на останалите, че ще се разходим и станахме. Ноа хвана ръката ми и тръгнахме. Разхождахме се в пълно мълчание. Навън нямаше никого. Бяхме само ние двамата. Погледнах към небето и видях красива дъга.
-Нали виждаш тази дъга? - попита Ноа.
-Мхм. - поклатих глава.
-Нашата връзка е като тази дъга. Дори след най-големия дъжд, се появява една красива дъга. - усмихна се той. - Изабел, преминахме през какво ли не, но сме заедно и това е най-хубавото. Не мога да се похваля, че съм най-прекрасното гадже, но те обичам страшно много и те спечелих. Сега си моя и няма да те дам на никого. На абсолютно никого.
-Обичам те, Ноа.
-И аз те обичам, влогърке. - наведе се и ме целуна.
Всичко беше прекрасно. Имах невероятно семейство, невероятно гадже, невероятни приятели.. Какво още мога да искам? Всичко, което съм искала някога, сега е тук.. И ми беше достатъчно.
                            КРАЙ!

Ето, че края дойде! Благодаря на всички, които бяха с мен и четоха историята ми. Искам да се извиня за това, че бях толкова нередовна. Имаше момент, в който не пускат нова глава с месеци. Но се стегнах и успях да я довърша.
Благодаря все пак, че стигнахте до края. Значи много за мен.
(Ще се радвам да прочета в коментарите какво мислите за тази история, дали ви е харесала и т.н.)
Обичам ви! ❤️❤️