The Mystery Boy

Признанието

Усетих как някой ми скрива слънцето. Дръпнах очилата си надолу и погледнах. Щом зрението ми се избистри видях виновника.
-Влогърката... - започна той. - Искаш ли нещо за ядене?
-Как пък точно ти ме питаш? - попитах с насмешка.
-Хейли иска. Реших и теб да питам.
-Пилешки хапки с корнфлейкс и чеснов сос. Много... Чеснов сос. Също така и студен чай. Без значение какъв. - облегнах се назад и отново затворих очи.
-Претенция. - каза и го чух как тръгва.
Вече беше към 12:30 и хората прииждаха. Скопойствието отмина.
-Хей, Изи.. - заговори Хейли. - Аз ще влезна за малко. Идваш ли?
-Ммм... Добре.
Двете станахме и влязохме във водата. Все още беше леко студена. Крис веднага дойде при мен.
-Най-сетне. - каза ми той.
-За малко. После излизам. Абе, хора.. Не ви ли е студена тази вода?
-Ние сме вампири, Изи. Не усещаме студ или горещина. - обясни ми Хейли.
-Тешкари.
Двамата се засмяха. Крис се потопи и след секунди бях над водата, седнала на раменете му.
-Крис, пусни ме долу! - виках и се смях.

---Гледната точка на Ноа---
Тъкмо поръчвах, когато чух някой да вика и да смее. Обърнах се и видях Изабел седнала върху раменете на Крис. Изглеждаше ми доста щастлива. Боже, колко беше красива... Как ми се искаше аз да съм този, който ще я прави щастлива. Да. Харесвах Изабел. И то много. Не знам какво ми ставаше. Обожавах усмивката й. Обожавах начина, по който се изправяше пред мен без страх. Обожавах добрината й. Какво ми ставаше, по дяволите? Полудявах, когато гледах как някой друг я прави така щастлива, как я целува. Полудявах само при мисълта за нея. Но... Не можех да й го призная. Тя ме мразеше. А и беше с Крис. Така щях да съсипя всичко. Трябваше поне, като приятел да я спечеля. Но не знаех как.
Взех поръчките и тръгнах към приятелите ми. Оставих нещата на масичките и застанах на ръба на басейна.
-Който е гладен да идва. - казах им.
Всички до един излязоха. Натрупаха се около храната и започнаха.

---Гледната точка на Изабел---
Ноа донесе поръчките ни и всички отидохме да обядваме. Само той стоеше отстрани и се оглеждаше. Какво търсеше, по дяволите?
-Какво търсиш? - попитах с почти пълна уста.
-Храна. - отговори без да ме поглежда.
-Тук? И сега?
-Да.
-Ноа, не е сега времето. - каза му Хейли.
-От 24 часа не съм се хранил. - обърна се към нея.
-В чантата има една кръвна банка. Вземи я и се нахрани. Не е тук мястото за прясна кръв.
Ноа взе чантата и тръгна нанякъде. След 2 минути се върза, а на брадичката му имаше 2-3 капки кръв. Взех една салфетка.
-Наведи се. - казах му.
Той ме изгледа въпросително, но въпреки това се наведе.
-Следващия път бъди по-внимателен. Има хора тук. - казах, докато махах капките кръв.
Погледнах го в очите и сякаш се изгубих. Бях в мой собствен свят, на който владетел беше Ноа. Не можех да се измъкна. Мъчех се да откъсна погледа си от него, но нещо ме спираше. Боже, какво става? Не, не. Това не биваше да се случва.
"СПРИ ДА МЕ ЗЯПАШ!" - извиках вътрешно.
Ноа се изправи и погледна надолу. Отделих погледа си от неговия и леко покларих глава. Какво се случи току-що? Дано никой не ни е видял. Оставих салфетката на масичката и си взех от картофите на Хейли. Погледнах бавно към Ноа. Оглеждаше се и се въртеше около нас. Какво му става?
Крис хвана ръката ми и ме целуна по бузата. Усмихнах му се. Наведох глава. Трябваше да разбера какво беше това, което се случи преди малко.
-Ноа, спри се вече! Замаих се. - извика му се Хейли. - Какво търсиш пак? Нали се нахрани?
-А? О не, нищо не търся. - отвърна той.
-Защо тогава се въртиш в кръг, като изгубена мравка?
-Нищо. Просто... - погледна ме за секунда и веднага отмести поглед. - Просто ми е скучно.
-Еми, влизай във водата, като ти е скучно. Аз тук ще полудея от теб.
Ноа направи някаква физиономия и скочи в басейна. Хейли приключи с картофките си и се облегна на шезлонга, слагайки си слушалки. Крис ме беше прегърнал и отхапваше от пилешките ми хапки.
-Искаш ли утре да те взема от вас да ходим на училище? - попита ме.
-Както решиш. За мен е без значение. А ти утре нямаш ли матура?
-Не. Във вторник е. Тогава вие май ще почивате.
-Ммм, не знам. Утре сигурно ще ни кажат. По какво ще е?
-Математика.
-Да се упражняваш.
-Разбира се. - целуна ме по бузата. -Аз влизам. Ще дойдеш ли?
-Ами... - погледнах към Хейли. - Да.
Крис ме хвана за ръката и тръгнахме към водата. Тъкмо, когато щях да слизам по стълбите той ме вдигна и скочи.
-ИДИОТ! - извиках се.
Аз го гледах злобно, а той ми се хилеше. Дойде до мен и ме прегърна. Сложих ръцете си на врата му и го целунах.
-Ооо, влогърката е решила да влезе. - обади се, така познатия ми глас.
-Какво искаш, Ноа? - погледнах го.
-А, не нищо. Интересно ми е.
-Кое?
-Как умееш да се престръваш.
-За?
-Че си влюбена в Крис.
-Моля? Какви ги говориш?
-Не помниш ли как те изнудваше и какви неща ти говореше?
-Помня, но също така мога и да прощавам.
-Както кажеш. - засмя се и излезе, излягайки се на шезлонга ми.
-Не знам за какъв се мисли. - казах, поглеждайки Крис.
-Остави го. Не му обръщай внимание.
-Той е кретен.
-Бих казах същото и за теб. - обади се отново.
-Защо не млъкнеш вече?

---Гледната точка на Ноа---
Защо го казах? Тъпак! Тъпак! Тъпак! Така никога няма да се добера до нея. Какъв идиот съм. Но пък и ревността имаше някаква роля във всичко това. Трябва да направя всичко възможно, за да я направя моя!