The Mystery Boy

Да я убием!

С Крис се качихме в неговата стая. Беше същата, в която се събудих сутринта след купона. Погледнах го и се усмихнах криво. Той дойде и ме целуна нежно. 
-Съжалявам. - каза и ме погали по бузата. 
Отдръпнах се леко и въздишах. 
-Какво ще правим сега? - попитах го. 
-Може да гледаме филм. 
-И ти ли с тези филми? - засмях се. 
-Еми, какво ще правим тогава? 
-Искам да ми разкажеш как стана вампир. - казах и седнах на леглото му. 
Той се усмихна и седна до мен. 
-Е... Разказвай. 
-Ноа ме преобрази. 
-Защо? 
-Защото разбрах какви са. А и май му доставяше удоволствие да преобразява. 
-Кога стана това? 
-Миналата година. 
-Това, че аз знам какви сте... Значи ли, че и мен ще преобрази? 
-Искаш ли да станеш вампир? 
-Ами... Не знам. Не знам какво е да си вампир.
-Всичко в теб се засилва. Чувства, желания, допир, зрение, обоняние. Можеш да въздействаш на хората, да ги лекуваш... 
-Как така да ги лекуваш? - прекъснах го. 
-С кръвта си. Даваш има от кръвта си. 
-А за чувствата? 
-Ако си обичал някой, докато си бил човек, когато станеш вампир го обичаш двойно повече. Дори понякога тройно. 
-А как се става вампир? 
-Трябва да умреш с вампирска кръв.
-И после ставаш вампир? 
-Не. Трябва да пиеш човешка кръв. 
-А ако не пиеш? 
-Ще умреш. 
-А ти си избрал да станеш вампир? 
-Исках го. До някъде. 
-А Емили? Тя също ли е такава? 
-Не. А и не искам да става. 
-Защо? 
-Жаждата за кръв е най-лошото от това да бъдеш вампир. В началото е най-трудно, докато не успееш да се овладееш... Или докато някой не те спре. 
-А ти... убивал си? - попитах, като наведох глава. 
-Хора ли? В началото - да. Докато не се намеси Хейли. 
-А след това? 
Той хвана брадичката ми и ме накара да го погледна. Усмихна се и заговори. 
-Няма да те убия. Спокойно. 
Доближи се и ме целуна. Честно казано, не бях особено спокойна. Все още не можех да свикна с мисълта, че живея с вампир, а сега излизах с такъв. Не знаех кога ще му прищрака в глава и да ме изяде. Така де... Да ми изпие кръвта. Та аз бях толкова по-слаба от него. Нямах никакъв шанс да го надвия. Или дори да избягам. Не знаех какво ме очаква с толкова много вампири около мен. Те бяха убийци, а аз просто едно слабо момиче. 
Отдели се от целувката и махна ръката си. Точно в този момент телефона ми започна да звъни. Вдигнах без да поглеждам.
-Ало.
-Изи, ще е добре да се прибереш... Веднага. - каза Хейли от другата страна на телефона.
-Защо? Какво е станало?
-Ела и ще видиш.
-Веднага идвам.
Затворих и станах от леглото.
-Трябва да ме прибереш. - обърнах се към Крис.
-Защо?
-Не знам. Хейли каза да се прибера.
-Добре.
Стана и тръгнахме към колата му. Качихме се и потегли. След около 5 минути вече бяхме пред вкъщи. Целунах го и излязох от колата. Още преди да вляза вкъщи видях майка ми да стои на стълбите, а около нея Хейли не спираше да се върти. Щом ме видя се затича към мен.
-Какво става? Тя защо е тук? - погледнах Хейли въпросително.
-Не знам. Просто дойде. - вдигна рамене тя.
-А защо стои на стълбите?
-Не може да влезе.
-Как така?
-Някой я е превърнал във вампир и ако не я покани собственика на къщата не може да влезе.
-Кой я е превърнал?
-Не знам. А и тя не казва.
-Аз май се сещам кой е. - скръстих ръце.
-Кой?
-Ноа. Кой друг може да е?
-Не. Той не би го направил.
-От къде си сигурна?
-Защото съм. Ноа не е лош човек.
-На мен не ми се струва да е такъв. 
-Невероятно е да си вампир. - обади се майка ми с доста голяма и самодоволна усмивка. 
-Какво ще я правим? - попита ме Хейли. 
-Първо да научим кой я е превърнал. 
С Хейли застанахме пред нея и скръстихме ръце. Тя ни гледаше учудено. 
-Кой те превърна? - попитах я. 
-Не мога да ви кажа. 
-Това вече го разбрах. - каза Хейли с нотка досада в гласа си. - По-стара съм от теб с векове, така че, ако не ми кажеш до 5 минути кой е бил ще те убия. 
-И да вика, и да не ви кажа пак ще бъда мъртва. 
С Хейли се спогледахме. 
-Защо те превърнаха? - обърнах се към майка ми. 
-Защото аз иска... А и човека, който ме превърна беше доста ядосан, затова си мисля, че е било и за негова наслада. 
-Вчера Ноа беше с нея. - погледнах Хейли. 
-Не е бил той. - каза тя настоятелно. - Защо те пусна да дойдеш тук? 
-Не знам. Днес просто ми каза да си вървя и аз го направих. 
Хейли хвана ръката ми и ме дръпна настрани. 
-Трябва да я убием. - каза ми тя. 
-Какво? Защо? 
-Новороден вампир е и няма кой да я обучава. 
-И просто ще я убием? 
-Ако не го направим не един, а стотици хора ще бъдат мъртви. 
-Но нито теб, нито Ноа или дори Крис не сте били убити. Защо с нея да е различно?
-Нас имаше кой да ни обучава, а нея няма кой. 
-Ние ще я обучим. Или по-скоро ти. Както си обучавала Ноа и Крис. 
-Оф, добре. Но, ако някой умре ти ще си виновна. - размаха пръста си срещу мен. 
-Никой няма да умре. 
Усмихнах се и я прегърнах.