Моят объркан живот

12 глава

Отворих вратата на Ролер и отидох да проверя дали всичко е готово и най  - хубавото Руджеро не беше там не искам да го виждам извесно време   . Вал ме посъветва да му кажа за чувствата си , но какъв е смисъла като не желае да има нищо общо с мен предполагам , че с времето просто ще го забравя и каквото , и да съм изпитвала към него ще си отиде с времето  . Сложих си кънките и малко искам да се пързалям за да се почуствам по - добре  , но изведнъж докато се пързалях  Руджеро се появи и започна да кара и да прави някакви фигури , който не бях виждала преди опитах се да ги повторя , но не се получи и паднах на земята доста здраво и веднага дойде да ми помогне , но не желая да ми помога за какво и да е било вече  , но тъй като е голям инат и отказваше да ме пусне да си ходя преди да се пързаляме заедно  , какво да се прави хванах го за ръката и се движехме в пълен синхром  сякаш сме едно начало бяхме толкова близко един до друг , но в същото време и толкова далеч един от друг  . Осъзнах колко съм близко до него и се отдръпнах и си тръгнах  .  На следващият ден преди концерта преговорихме още веднъж хореографията и песента след генералната репетиция се разделихме момичета отидохме в нашата съблекалния , а момчетата в техната  . Първите , който се качиха на сцената бяха Киара , Ана и Хорхе , след тях бяха Агус и Ру и накрая общата песен  . Забравих , че се подготвяха и отделни изпълнения  , но общата песен танцувах и пеех като никога досега  не спирах да чувам всичко да говорят за това как с Руджеро образуваме префектната музикална двойка какво толкова им е направило впечетление просто танцувах и пеех това е какво толкова се случило не знам вече  . Как ми се иска всичко да беше само сън и нищо от това , което се случи да не се беше случвало наистина и да беше просто лош сън и сега да отворя очи и да бъде в стаята си   , но това е реалност и трябва да живея в тази реалност искам или не искам  .  Всички си тръгнаха вече само аз останах да си махна грима и Руджеро беше там и не откъсваше очи от мен  , и свиреше на китарата си  някаква мелодията , която досега не бях чувала пък какво ме интересува може да свири каквото си иска мен какво ме засяга неговото свирене . Взех нещата си и си тръгнах от съблекалнията ,  докато се прибрах през цялото време имах чувствато , че някой ме следи , но всеки път щом се обърнех нямаше никой   . Този път щом се обърнах една жена ме оглеждаше доста подробно  бих казала  започна да ме прегъпща една жена , която виждам за първи път ме прегърща все едно не ме е виждала от доста дълго време   .
Аманда  -  Сол мислих , че не си се измъкнала  . Мислих те за мъртва как се спаси от катострофата  .
Кар  -   Бъркате ме с някой друг аз не се казвам Сол  моето име е Карол и не знам за каква катострофа говорете  .
Аманда  -   Ти не помниш нищо и така е по  - добре да не помниш нищо някой неща трябва да си останат в миналото , но се пази , защото може да ти навредят  , а ти не заслужваш да страдаш  .