Моят объркан живот

19 глава

Минаха почти четири или пет месеца и Сол вече е добре и се въстонови  напълно с нея не се разделяме и за секунда  . Леля й изчезна и никой не знае къде е тя само се надявам да не планира отново да я убие  , защото аз не мисля да я губя вече     . След два дена е бала с маски отменихме го докато Сол се оправи и планирам да я изненадам с една песен , която написах  за нея надявам се да й хареса , защото я обичам много и си мисля , че и тя не осъзнава колко много държа на нея и че никога не бих я наранил  . Преди бала с маски искам да й изпея една песен в която съм изразил всичките си чувства и затова как тя ме промени  щом влезна отново в живота ме  . Сега чакам да излезне от старата си къща в която прекара първите си години с Моника и Мигел се преместиха в къщата заради Сол за да се чувства по - близко до родителите си  . Най - после се появи изглеждаше невероятно казах й , че имам изненада и трябва да има търпение за да разбере каква е  . Тя просто ме целуна по бузата и усетих , че си беше сложила от любимият ми парфюм , който има тя и го знае много добре  . Вървяхме и стигнахме до един парк и тук е подходящото място за да й посветя песен  . Тя гледаше в една посока и мислише за нещо аз реших да я изкарам от транса в който беше изпаднала  .
Ру  -  Хей добре ли си  ?
Кар -  Да аз просто още не мога да повярвам аз съм Сол и историята , която ми разказа онази нощ е била за теб и мен  . Аз съм Сол и не мога да повярвам , че за момент ревнувах от самата себе си  . Това е толкова странно аз съм твоята детска любов  .
Ру - Сол ти никога вече няма да бъдеш същата сега знаеш коя си и това не променя нищо  . Това си ти и не си единствената , която научи нещо за себе си  . Аз също научих нещо за себе си ти изкара един забравен Руджеро наяве и тази песен е за теб  .
Чувствам , надявам се , очайвам се  .
Не съм аз  .
Аз съм този , който блести  .
Погледни лицето от картон !
Ти идваш за да пробиеш самотата .
Виждам те будна  .
Взимаш ме  , където отиваш  .
Винаги съм играл с моите правила  .
Днес не е така  .
Имам всичко .
Но това  , което имам , не съм аз  .
Търсейки любовта  .
Без състояние  .
Оплитам се  , намирам те  .
И не знам накъде отивам  .
Аз съм това , което чувствам  .
Мечтая за теб  и се губя  .
Когато се лъжа  , тази свобода ще бъде напразна  .
Аз съм това  , което чувствам  .
Виждам те и се надявам , че ще ми дадеш малко мир  .
В търсене на себе си  , откривам теб  .
Искам да чувствам това , което е отвън  .
Кар -  Това е прекрасно благодаря ти никой досега не ми се посещавал такава прекрасна песен   . Но Ру аз съм Сол , но съм свикнала с името Карол и хората да ме наричат Кар затова не искам да ме казваш Сол  .
Ру  -  Добре щом така искаш сега имам още една изненада за теб , ела с  мен  .
Хванах ръката на Сол пардон Кар и я поведох към другата ми изненада искам да я накарам да се почуства в безопасност и да не се притеснява вече за нищо  .  Да не се притеснява  , че  леля й може да се опита да й навреди отново .  Заведох я в салана на Блек там бях закачил всички наши снимки и една кутия бях оставил там с неща на майка й  , който знам , че би искала дъщеря й да има  . Тя видя кутията  и веднага отиде при нея започна да разглежда нещата , и видях как плаче . Не искам да плаче след като разгледа нещата и я видях как се поява отново усмивката й и че продължа да плаче    , но също се обърна към мен и се хвърли в прегъдката ми  .
Кар  -  Благодаря ти !