Моят объркан живот

39 глава

След една година 
Днес завърших гимназията в Севилия и се връщам в Аржентина и нямам търпение да видя Ру много ми липсва , но той в последно време се държи толкова страно както и Канде  . В началото подържах връзка с двамата , но празниците всичко спря  . Ру ми се обажда всеки ден , но по телефона е толкова далечен  сякаш нещо го измъчва , но не знам какво .  Качнахме и очаквах на летището да ме чака Ру , но не него го нямаше там бяха приятелите ми , но не и той  . Казах им , че ще се видим  после сега искам да се върна в старият си дом  .   Бях там и   мислих , че Ру ще бъде там , но го нямаше  там беше Канде тя ме прегърна толкова здраво , че за момент ми се стори , че ще ми спре въздуха  . Попитах я за Ру , но тя ми каза , че трябва да бъда търпелива , защото докато ме нямало е станоло нещо и когато е готов ще ми разкаже всичко  . Няма да излъжа , че се изплаших от това , което ми каза  . Той се  държи странно ама какво толкова е станало , че   да не може сега да ми каже какво е станало  .  Преоблякох се и отидох в Ролер там момичетата пееха страхотна песен  взех текста , който ми дадоха песента е невероятна затова ги попитах дали мога да пея с  тях  и те се съгласиха  . Пях с  тях и това ми се отрази добре , но след това отново ме завладя тревогата за това , което се случило докато ме нямало   . Разхождах се на площада и видях Ру той каза , че иска да се пързаляме и носеше старите ми кънки и каска    .  Пързаляхме се и нашата химия  продължава да е налице  , но той все още се държи странно  .  Той си тръгна и ме остави сама на площада , но тръгнах след него той каза да го оставя , но това няма да стане хванах го за ръката и той ме погледва в очите не издържа и започна да плачи не знам защо плачи  , но явно наистина е  станало нещо  , няма да настоявам  да ми разказва сега , когато е готово той сам ще ми каже , аз сега мога само да го подкрепям и да бъда до него  .  Прегърнах го и той уви ръцете си около тялото ми  , когато се успокой каза , че се радвам , че съм се върнала  .  Двамата се пързаляхме още и когато се изморихме седнахме на една пейка и просто се загледахме в нощното небе  не усетихме кога се стъмнило  .