Страх ме , защото ако сънят ми се превърне в реалност не знам как ще продължа да живея без него от сега знам , че няма да мога да го преживея . Не мога да изгубя още един човек изгубих прекалено много дори не познавам родителите си , а Ру го познавам и ще ми бъде трудно да живея без него дори не мога да си представя живот без него . Докато размишлявах над тези мисли линейката дойде и от нея слезнаха доста парамедици , който започнаха да правят неща , който са необходими , но аз не разбирам нищо единственото нещо , което разбрах е , че трябва да побързат . Казаха , че един човек може да се качи в линейката и трябва да бъде роднина , защото не сме пълнолетни ествено се качи Мариана , а аз се обадих на татко и му разказах всичко след 10 минути дойде и започна да ме разпитва , но аз не знаех нищо какво се беше случило и къде е бил през цялото време сега ме интересува дали е жив или си отишъл завинаги . Пътят до болницата ми се стори като бекрайно пътуване имах чувството , че никога няма да стигнем . Попитах жената , която седеше не репцепцията изглеждаше с няколко години по - голяма от мен на около 24 или 25 тя ми каза да се успокоя и ще ми кажи къде е операционата как иска от мен да се успокоят ката сънят ми е на път да се превърне в реалност . С татко отидохме пред операционата пред нея беше Мариана ,Канде и Агсу както й майка ми тя пък какво прави тук облечена като медицинска сестра . Да не би да работи тук и аз да не знам това каза , че иска да ми обесни , но в момента не ми се слушат никакви обеснения . Операцията вече продължавше дълго време и ще побъркам от липсата на каквито и да е новини това да не знам какво става вътре ще ме побърка . Вече не знам кое подред ми беше поредната чаша кафе , Мариана не спираше да плачи нищо не можеше да я успокой , Агус и Канде се утешеваха взаимно между тях имаше нещо , но не казваха на никой . Гледах телефона си и намерих този колаж от снимки , който бях направила за да отпразнуваме годишнината си , но сега това ми се струва като нещо излишно , ако Ру не се оправи .
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Като гледам тези снимки и нещо вътре в мен се прецупва сърцето ми и душата ми ме болят страх да науча какво става вътре в тази операциона . Гледам снимките и ако това са последните ни снимки заедно , чух как вратите на операционата се отварят и херурга не беше много щастлив всички го напднахме с куп въпроси и той ни накара да млъкнем . Д- р Феро - Когато го докараха той беше изгубил много кръв и дишаше едва едва . Опитахме се да му прелем кръв , но не беше достатъчно отстранихме парчета , който бяха останали в раната , но като махнахме парчетата той получи сърдечен арест и не можахме да го върнем направихмме всичко по силите си съжелявам . Всички изпаднаха в шок , а аз целият ми живот се срина след тази новина имах чувството , че не мога да дишам това не е вярно , не може да вярно . Искам да го видя с очите си това не може да се случва мама се опита да ме прегърне , но се отдръпнах и тогава изведоха Ру тялото му беше под чаршаф значи наистина е вярно . Мариана дойде при мен гледаше ме и се чудеше какво да ми кажи сега плачаше още по - неутешителна беше . Удари ми толкова силен шамар остави следи от нокти по бузата ми . Мариана - Защо въобще се върна Сол Бенсън толкова ли беше лош живота в Испания не беше ли щастлива . Дойде тук върна се в живота на сина ми и виж какво стана винаги съм знаела , че фамилията Бенсън е опасна . Ти си виновна за смъртта на сина ми . Който и да те спасил от инцидента онази вечер е направил грешка трябвало да умреш с Лили и Бърни . Всички се опитваха да махнат Мариана от мен , но тя продължаваше да говори ужасни неща . Не можех да слушам повече и си тръгнах , вървях и аз не знаех къде , изключих си телефона не искам никой да ме търси или говори с мен сега . Реших да отида на плажа седнах на пясъка и просто наблюдавах морето . Така се сетих за посещението ни на плажа онзи ден два дена след като ме изписаха от болницата . Ретроспекция Ру каза , че ще ме заведе на плажа и сега вече знам коя съм и аз съм Сол момичето , което винаги е било в сърцето на Ру . Когато си махна ръцете от очите ми видях какво беше направил за мен беше оставил малки възглавници на плажа , китарата си и огън гореше тъй като беше хладно . Седнахме на възглавниците и ме прегърна аз се сгуших в него . Кар - Все още не мога да повярвам , че аз съм Сол . Ру - Аз също ти винаги си била моята принцеса и сега си такава за мен принцеса тази песен е за теб . Пееше и свиреше на китарата си като не откъсваше очи от мен . Песента му невероятна написала песен затова , че аз съм неговата принцеса . Обратно в реалността Всичко това беше просто един спомен усетих как не мога да си държа очите отворени повече . Усетих как краката ми не ме държат вече и реших , че ще се озова на пясъка , но някой ме хвана и не видях кой .
