Страх ме , защото ако сънят ми се превърне в реалност не знам как ще продължа да живея без него от сега знам , че няма да мога да го преживея . Не мога да изгубя още един човек изгубих прекалено много дори не познавам родителите си , а Ру го познавам и ще ми бъде трудно да живея без него дори не мога да си представя живот без него . Докато размишлявах над тези мисли линейката дойде и от нея слезнаха доста парамедици , който започнаха да правят неща , който са необходими , но аз не разбирам нищо единственото нещо , което разбрах е , че трябва да побързат . Казаха , че един човек може да се качи в линейката и трябва да бъде роднина , защото не сме пълнолетни ествено се качи Мариана , а аз се обадих на татко и му разказах всичко след 10 минути дойде и започна да ме разпитва , но аз не знаех нищо какво се беше случило и къде е бил през цялото време сега ме интересува дали е жив или си отишъл завинаги . Пътят до болницата ми се стори като бекрайно пътуване имах чувството , че никога няма да стигнем . Попитах жената , която седеше не репцепцията изглеждаше с няколко години по - голяма от мен на около 24 или 25 тя ми каза да се успокоя и ще ми кажи къде е операционата как иска от мен да се успокоят ката сънят ми е на път да се превърне в реалност . С татко отидохме пред операционата пред нея беше Мариана ,Канде и Агсу както й майка ми тя пък какво прави тук облечена като медицинска сестра . Да не би да работи тук и аз да не знам това каза , че иска да ми обесни , но в момента не ми се слушат никакви обеснения . Операцията вече продължавше дълго време и ще побъркам от липсата на каквито и да е новини това да не знам какво става вътре ще ме побърка . Вече не знам кое подред ми беше поредната чаша кафе , Мариана не спираше да плачи нищо не можеше да я успокой , Агус и Канде се утешеваха взаимно между тях имаше нещо , но не казваха на никой . Гледах телефона си и намерих този колаж от снимки , който бях направила за да отпразнуваме годишнината си , но сега това ми се струва като нещо излишно , ако Ру не се оправи .
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Като гледам тези снимки и нещо вътре в мен се прецупва сърцето ми и душата ми ме болят страх да науча какво става вътре в тази операциона . Гледам снимките и ако това са последните ни снимки заедно , чух как вратите на операционата се отварят и херурга не беше много щастлив всички го напднахме с куп въпроси и той ни накара да млъкнем . Д- р Феро - Когато го докараха той беше изгубил много кръв и дишаше едва едва . Опитахме се да му прелем кръв , но не беше достатъчно отстранихме парчета , който бяха останали в раната , но като махнахме парчетата той получи сърдечен арест и не можахме да го върнем направихмме всичко по силите си съжелявам . Всички изпаднаха в шок , а аз целият ми живот се срина след тази новина имах чувството , че не мога да дишам това не е вярно , не може да вярно . Искам да го видя с очите си това не може да се случва мама се опита да ме прегърне , но се отдръпнах и тогава изведоха Ру тялото му беше под чаршаф значи наистина е вярно . Мариана дойде при мен гледаше ме и се чудеше какво да ми кажи сега плачаше още по - неутешителна беше . Удари ми толкова силен шамар остави следи от нокти по бузата ми . Мариана - Защо въобще се върна Сол Бенсън толкова ли беше лош живота в Испания не беше ли щастлива . Дойде тук върна се в живота на сина ми и виж какво стана винаги съм знаела , че фамилията Бенсън е опасна . Ти си виновна за смъртта на сина ми . Който и да те спасил от инцидента онази вечер е направил грешка трябвало да умреш с Лили и Бърни . Всички се опитваха да махнат Мариана от мен , но тя продължаваше да говори ужасни неща . Не можех да слушам повече и си тръгнах , вървях и аз не знаех къде , изключих си телефона не искам никой да ме търси или говори с мен сега . Реших да отида на плажа седнах на пясъка и просто наблюдавах морето . Така се сетих за посещението ни на плажа онзи ден два дена след като ме изписаха от болницата . Ретроспекция Ру каза , че ще ме заведе на плажа и сега вече знам коя съм и аз съм Сол момичето , което винаги е било в сърцето на Ру . Когато си махна ръцете от очите ми видях какво беше направил за мен беше оставил малки възглавници на плажа , китарата си и огън гореше тъй като беше хладно . Седнахме на възглавниците и ме прегърна аз се сгуших в него . Кар - Все още не мога да повярвам , че аз съм Сол . Ру - Аз също ти винаги си била моята принцеса и сега си такава за мен принцеса тази песен е за теб . Пееше и свиреше на китарата си като не откъсваше очи от мен . Песента му невероятна написала песен затова , че аз съм неговата принцеса . Обратно в реалността Всичко това беше просто един спомен усетих как не мога да си държа очите отворени повече . Усетих как краката ми не ме държат вече и реших , че ще се озова на пясъка , но някой ме хвана и не видях кой .
