Моят объркан живот

55 глава

Лекарите , който се грижат за Ру ми се обадиха , че той е буден и че не помни нищо и по този начин получих още един удар от живота  .  Как така той няма да помни нищо   . Реших да отида   искам да се уверя със собствените си очи , че той не помни нищо  . Влезнах в тъпата болница и връхлетях в стаята на Ру и той не помнеше нищо не помни нищо от това , което сме преживели заедно , но ако помни Канде ще се хвана за косата  . Той ме гледаше като напълна непозната запознахме се , защото той така пойска  и каза , че съм първата  , която идва да го види  . Не исках да започвам с лошите новини и затова  , когато ме попита коя съм аз  аз отговорих неговата приятелка  , после в стаята връхлетяха момчетата и те като мен бях изненадани , че не помни нищо  .  Доктора каза , че амнезията е временна и ще си върне спомените , но дотогава трябва да сме до него и да го подкрепяме  , но той не ме помни дори не помни собствената си майка  . Закарах Ру у тях ,  но той не искаше да слезне от колата и каза да отидем на мястото  на което сме се видели за първи път никога няма да забравя онзи парк и онази случка  .  Когато стигнахме парка той започна да се оглежда и каза  , че не помни нищо  .
Ру  -  Сол разкажи ми какво сме преживели заедно моля те аз трябва да знам дори да не си спомням нищо аз трябва да знам  .
Сол  -  Сигурен ли си , че искаш да знаеш всичко от началото до краят тоест до ден днешен  ?
Ру  -  Да искам да знам 
Започнах да му разказвам всичко , той ме слушаше и приемаше всяка дума  , която казвах не знам дали си спомняше нещо или не , но той ме гледаше в очите през цялото време   .  Когато приключих той ме прегърна помислих , че помни това  , което сме прежвели  , но той не помнеше  просто е искал да ме прегърне   . Помолих ме да не го карам у тях и че иска да живее с мен  , но това как ще стане не знам  с татко не бях в добри отношения , а сега не знам как ще приеме това той да живее с нас   . Затова се обадих на мама и тя се съгласи  той да остане при нас , майка му също се съгласи  .  Когато видя къщата ми ахна казах му  , че семейството ми е заможно и той ми отвърна , че не приличам на останалите момичета  , който са богати  .  Помогнах му да си оправи багажа и му дадох  стари наши снимки и колажи с надежда  , че той ще си спомни нещо   , но уви не си спомни нищо   .