Моят объркан живот

29 глава

От гледната точка на Руджеро 
Ретроспекция 
Състезанието свърши и се прибрахме в Аржентина  , прибрах се и започнах да си разпаковам багажа си , но мама ме прати да купя нещо за вечеря , защото е била цял ден на работа и няма нищо за ядене в хладилника , отидох до близкият магазин и купих готова пица и се прибрах , когато някой ме сграбчи и изпуснах пицата си на земята . Някакви типове започнаха да ме удрят и се опитах да ги надвия , но те бяха повече от мен и не можех да ги надвия  един ме застреля в корема и избягаха  . Опитвах се цял нощ да се свържа , но не успях извесно време притисках раната и започнах да вървя към в къщи щом  стигнах видях Кар и отидох при нея и припаднах в нейните ръце и аз се изморих да държа очите си отворени и да се опитвам да се боря  . Останалото  се знае трябваше да замина , но не можех да изоставя Кар сама  . Тя се побъркваше заради сънищата , който сънува  , но не мога да седя далеч от нея затова я видях в дома ми и трябваше да я видя , но не очаквах , че тя ще ме види подгони ме и тогава някой я удари , реших да проследя колата в която някой вкара в кола Карол  . Проследих я и видях , че  Шарън отново е замислила нещо видях какво прави и се възползвах от това , че онази излезна и измъкнах Кар от къщата и закарах момичето си в болницата и писах на онзи Себестиан  не бива като се събуди и да бъде сама   .  Вече ми стана ясно , че докато аз съм в Аржентина тя е в опасност и не мога постояно  да съм тръни дали  тя е в опасност и , дали някой може да й навреди , затова хванах първият полет за Мекскико  надявам се Кар никога повече да не се върне в Канкун , защоо това може да й навреди  .
От гледната точка на Карол
Себа ми помогна да се взема в ръце , щом ме изписаха от болницата той не се отделя от мен и е страхотен приятел  . Мина седмица и вече сънищата спряха и сега за първи път от  седем дни излезнах от в къщи разхождах се в един парк и мислих за всичко , което преживях и не мога да се преструвам , че не съм Сол трябва да кажа истината на хората , че Сол Бенсън не е мъртва , но не мога да го направя сама трябва да говоря с дядо както и с  Моника и Мигел  . Отблекнах се на едно дърво  и ..

Вървях към морето то винаги ме успокоява и се блъснах в някой . Блъснах се в Себа и той ме прегърна , защото разбра , че съм плакала  .
Себа - Хей пак си тъжна какво да направя за ди си щастлива отново .
Кар - Не знам ,  но се изморих вече да бъда тъжна и да живея в спомените си  . Изморих се да бъда такава  той ме моли в писмото си да бъда отново щастлива и да продължа живота си и това смятам да направя  . Себа благодаря лекарите в болницата знаят истинската ми симоличност и че не каза на никой    .
Себа  -  Няма за какво да ми благодариш  просто  искам да си добре  . Да си щастлива и да не си повече тъжна , защото ти заслужаваш да бъдеш щастлива  .
Кар - Знам и точно заради моето щастие аз не трябва да живея в лъжа ще кажа истината на всички , че Сол Бенсън е още жива  . 
Себа ме прегърна и аз отвърнах на прегъдката му , той ме пусна и ме целуна и аз  не се отдръпнах , а напротив отвърнах му    .