Моят объркан живот

28 глава

Отново се намирах в някакъв спомени започнах да се оглеждам беше денят на състезанието тоест финала и аз отново бях призрак , наблюдавах  финала потекоха ми сълзи , защото това са едни от най - хубавите ни моменти   .   Защо постояно сънувам тези неща  свърши изпълнението и трябваше да изчакаме решението на съдиите  Ру ме хвана за ръката и ми каза , че всичко ще бъде наред и да не се притеснявам за нищо  , ако не успеем сега ще има още много състезания в бъдещето и той е прав не се знае какво ни чака в бъдещето , но аз съм готова да посрещна какво ми готви то , когато чух името на нашият отбор полудях от щастие хвърлих се в прегъдките на Ру и тогава една жена излезна на пързалката искаше да каже нещо важно  .
Тамара -  Преди време аз бях мястото на това момиче  изпълнена  с живот и много енергия  . Пързалях се с цялото си сърце и душа днес бях съдия на това състезание , но преди години аз спечелих тази сребърна кънка , но сега тя има нов собственик и това е Сол Бенсън ела ти си заслужи тази награда , защото те наблюдавах през цялото време  .
Не можех да повярвам на думите си извесната състезалка ми връчва сребърната кънка  . Тя започна да ме вика да отида при нея и отидох там  при нея и Тамара ми връчи кънката  .
Кар -  Благодаря тази награда не е за мен , тя е за целият ми отбор , защото аз без тях съм нищо  ние сме отбор , но не сме повече екип ние сме приятели и затова тази кънка не е  за мен    , а за всички нас за отбора на Ролер  .
Всички ме поздравиха за наградата  и Канде каза , че ще организара бал  в моя чест и седмица по - късно тя организира  бала и всички трябва да сме облечени с елегатни дрехи  . Бала дойде и аз вече бях в Ролер и танцувах  с Ру и на Канде й хрума да танцуваме и пеем  . С Ру си сложихме кънките и започнахме да се пързаляме и пеем  . Бала с маски мина и този бал беше невероятен  .  След като мина състезанието Тамара ни записала за друго състезание и каза , че трябва да се явим на всяка цена и че аз мога да убеда другите да участваме , събрах всички след часовете и говорих с тях и те се съгласиха да участаваме в състезанието  .  Само , че Тамара не ни каза , че  състезанието е в Мексико  . Тренирахме един месец и спечелихме състезанието  . 
Събудих се и бях в някаква къща и имах система видях леля си тя пък какво иска от мен отново явно тя знае , че съм жива щом съм тук  .
Шарън -  Събуди се най - после е харесаха ли ти спомените благодарение на мен ти сънуваш най - хубавите ви моменти с твоят любим  . 
Кар  -  Какво си ми причинили ?
Шарън - Инжектирах ти едно експериминално лекарско , което те кара да сънуваш моментите , който са били важни за теб  .
Кар  - Ти нямаш право да ми причиняваш това знаеш , че ме боли  защо го правиш ?
Шарън -  Защо ли , защото баща ти трябваше да бъде мой и ти да си моя дъщеря , а не на Лили  .
Кар - Пусни ме ти нямаш сърце мразя те   .  Само да се измъкна и ще ти отмъстя за всичко , което ми причини  .
Шарън -  Няма да си жива да ми отмъстиш  източвам ти кръва погледни към системата  .
Тя беше права наистина ми източваше кръвта и вече ми се виеше свят  от загубата на кръв  . Видях как Шарън си тръгва не можех да държа очите си отворени повече   . Някой ме повдигна и явно нещото , което ми е инжектирала отново ми повлия  . Бях на плажа и някой ме пипна по рамото и аз се обърнах  тъкмо беше свършило състезанието и бях много щастлива   .   Беше Ру поговорихме си малко  и той ме целуна  . Отворих очи и бях в болницата и Себастиан беше до мен , държеше ми ръката , погледнах нагоре , преливиха ми кръвта , която явно бях загубила   .