18 глава

110 18 2
                                    

За момент реших , че Сол  е , но лекарите успяха да я върнат  за втори път и вече виждам болницата , щом влезнахме веднага вкараха Кар или Сол все едно в опрецаионата главният лекар каза , че не мога да влезна  вътре и трябва да изчакам отвън  . Малко след като операцията започна  пристигнаха Моника и Мигел заедно с Канде и майка ми . Мина доста време и никой не излиза или влиза , никой не ни казва нищо  . Не знам това добре ли е или е лошо липсвата на каквито и да е новини ще ме побърква   . Докато чаках някой да ни съобщи какво се случва като филм всичко , което преживяхме до момента и все още не мога да повярвам , че тя е Сол как не съм могъл да се сетя имаше толкова много признаци нейната усмивка и смях са същите не са се променили  , но не се сетих винаги е била в сърцето ми не можах да я забравя и сега не знам дали ще живее или ще си отиде завинаги  . Някой беше качил първата ни изява на сцената докато пеехме  песента , която написах за Сол , защото знаех , че това ще ми помогне да го преодолея , но изглежда , че съм написал тази песен за Карол и тя пя с мен тогава  още в онзи момент трябваше да се досетя в музикалната стая докато я композирах тя започна да я пее и после довършихме текста заедно  , когато изгледах записа сълзи започнаха да се изливат като водопад принципно момчетата не плачат , но аз съм изключението  . Чух как врата се отварят и всички се втурнахме към доктора  .
Д- р Мароно -  Госпожица Бенсън е много силна ще се оправи  причистихме кръвта й от дима , които беше вдишала , погрижихме се за раната , но е изгубила много кръв и това ще забави възстоновяването  . Ще я преместим  в самостоятелна стая , но само един човек може да я види  за малко  . Щом успокойтелните , който й влияхме за да облекчим болката й ще се събуди щом мине ефекта от тях . Така кой ще я види   .
Всички погледи се насочиха към мен  , зачудих се защо всички ме гледат  , но те не казаха нищо , докато Канде не каза да отивам при моето момиче  . Влезнах в стаята тя вече беше там спеше и изглеждаше чудесно дори в болнични дрехи  толкова ме страх да се приближа към нея струва ми се като сън от който не искам да се събуждам  прекалено е хубаво за да е истина  . Хванах ръката й и я целунах по най - нежният начин . Отделих се от нея , не искам да й причинявам болка  . Започнах й да говоря може , ако чуе гласа ми да се събуди  .
Ру  -  Ти си Сол проклетата ти  леля ни раздели вендъж и ти отне родителите ти , но повече нищо и на никой няма да позволя да ни раздели   . Сега се намерихме и няма да те пусна толкова лесно да си отидеш  . Обичам те Сол  .

Моят объркан животWhere stories live. Discover now