Моят объркан живот

37 глава

Минаха четири дни в който освен да се карам с родителите ми не правя друго , гледам да прекарвам по - малко време в къщата прибирам се единствено да се храня и спя в тази къща , уроците за следващият ден  ги подготвям в Ролер  . Най- лошото от всичко Моника и Мигел са съгласни да напусна града , защото тук не съм била в безопасност , но Шарън е в затвора , зад решетките , няма как да ме нарани вече нали  .   Толкова ми се обърка живота в последно време какво ли не се случи не ги съдя, че искат да ме предпазят , но не мога да напусна града точно сега , когато си върнах Ру , открих призванието си и музиката , която винаги е живяла вътре в мен просто е трябвало някой да отключи музиката и нейната сила  . Написах песен и сега точно в този момент ще пея не ми пука дали хората ще ме сметнат за луда или не  , аз просто имам нужда от това и така направих  , изпях си песента , но това не ме накара да се почуствам  по - добре  .  Имам толкова много спомени не мога да си представя да живея някъде другаде освен тук  . Някой ми ръкопляскаше , обърнах се и видях , че беше Ру  .
Ру -  Най - добрата певица на света  . Сол мисля , че трябва да заминеш   .
Сол - Какво и ти ли  ?
Ру  - Виж знам , че не искаш да ме изгубиш и няма да ме изгубиш из ще бъда тук и ще те чакам , но ти имаш шанс да опознаеш родителите си  . Те са добри хора и те обичат искат  най - доброто за теб  .
Сол -  Така ли мислиш ?
Ру  -  Да виж Шарън може да е зад решетките , но Рей и хората му все още са навън и може да съставят план за да те наранят , но ако не си тук  .
Сол - Няма как да ме наранят   .
Ру -  Да за мен ще бъда добре да знам , че ще бъдеш далеч от тук макар и за една година   . Учебната година почти свърши и нека да се насладим на оставащото ни време заедно и после   има социални мрежи ще се виждаме през тях и ще си пишем  .
Сол -  Да , но ти да бъдеш аз там няма как да издържа  .  Обичам те прекален много и не искам да губим това , което имаме  .
Ру ме прегърна и може би е прав , ако Рей планира да ме нарани сега повече от всякога след като  разказах всичко на полицията  . Прибрах се в къщи и всички бях  в шок , че се прибрам като слънцето още не е залязало  . Говорих с тях , че съм съгласна да завърша в Испания   , но след като завърша се връщам   тук   . Получих съобщение  от Ру иска да се видим на плажа довечера  цял следобед търсих подходящите дрехи , но бях изкарала всичките си дрехи и не можех да реша нищо , но майка ми Лили влезна при мен и ми подаде една рокля каза да облека нея  . Аз я облякох и тръгнах да излизам , но ме спря  .
Лили - Виж знам , че аз съм ти майка и не съм била до теб , когато си имала нужда от мен  . До теб е била Моника  знам , че не искаш да  напускаш града заради Ру винаги сме знаели с баща ти , че като пораснете ще бъдете заедно  . Миличка изгубих с теб почти 18 години не искам да губя още години  .
Сол -  Мамо знам , че искаш да наваксаме изгубеното време , но да ме караш ти или татко да правя нещо насила  .
Лили -  Знаем миличка върви  Ру те чака  .
Отидох на плажа и Ру се беше подготвил възглавници , одеало , храна и едно бяло поле  .   Говорихме си и си припомняхме това през какво минахме и че е подготвил нещо за мен и пусна бялото платно  .

Сол -  Невероятно е ! Наистина  ти си най - прекрасното момче обещай ми , че няма да изгубим това , което имаме  .
Ру  - Обещавам ти   !