Моят объркан живот

15 глава

Мина седмица в която с Руджеро се сближихме много , но също така не мога да се избавя от чувството , че някой ме следи и ме побърква това нещо , всички ме успокояват , но аз не съм спокойна  , да не би заради това , че започнах да ровя в миналото си . Скоро е бала с маски и реших да мисля за това и за нищо друго  . Миналото може да почака може да не знам коя съм и кой са истинските ми родители , но пък има хора , който са се грижили за мен през целият ми живот и това са Моника и Мигел , ако не бяха те кой знае къде щях да бъда сега и каква щях бъда  .  Днес ще взема тоалета ми  за бала с маски и нямам търпение да го видя вече  , защото бала е след 4 дена и вече нямам търпение  . Аз и Ру заедно с Канде отне много  времи и усилия , но пък се доволни от това , което направихме  . Една жена ме заговори и каза , че ако тръгна с нея ще науча всичко за миналото  си  ,  просто се обърнах и продължих по пътя си , но тя ме сграбчи за ръката ми аз се отдръпнах и с един нож поряза ръката и  доста кръв започна да тече  , и падаше на земята  .
Шарън - Тръгвай или другият нож ще се озове при някой важен орган  .
Кар - Добре !
Тази жена ме поведе към колата спряна отсреща  каза ми , че ако правя опити  да се измъкна или да викам помощ ще пострадат близките ми  .   Колата спря пред някаква стара къща на краят на града  . Накара ме да седна на дивана и издърпа един стол  , и седна срещу мен  .
Шарън -  Здарвей Сол !
Кар -  Стига  с тази Сол  ,аз не  съм Сол   . Престанете всички да ме наричате Сол  .
Шарън  -  Защото ти си Сол и аз съм твоята леля   .