Моят объркан живот

26 глава

Мина седмица в която имах чувството , че ще се побъркам ,  защото постояно сънувам това , което преживяхме с Ру не знам колко ще издържа така за жалост не мога като Елена някой просто да изтрие спомените ми все едно нищо не се случило , за жалост вампири не съществуват в реалният свят  . Тъжна съм , защото исках да направим толкова неща заедно и да посетим Испания и Италия заедно сега тези неща останаха просто една мечта , която ще си остане забравена мама все ми повтаря , че времето лекува всички рани , но при мен защо не действа с всеки изминал ден се чувствам все по - гадно и времето въобще не ми помога . Да можех да влезна едни последен път в стаята му , но не мога Мариана сигурно ме мисли за мъртва и при последната ни среща тя ми наговори едни неща и ме обвинява за станалото и може би е права аз да съм виновна за неговата смърт  .  Карах на пистата и постояно мислих за всички пъти , който сме карали заедно и на състезанията през който карахме всички казваха , че имаме много силна химия между нас на пистата , не исках да свършва това , което имахме , но живота ни  раздели , не знам дали е съдба или не , но не знам как ще продължа напред , дори не знам някой ден дали пак ще се влюбя и , дали  ще изпитвам същите чувства толкова силни колкото изпитвам към Ру  . Някой ме повика и спрях да се пързалям и отидох до момчето , което ме повика по име  , приближих се към него и той ми се усмихваше   .
Себа -  Здрасти пързаляш се невероятно , но защо изглеждаш толкова тъжна толкова красиво момиче не трябва да бъде тъжно .
Кар - Лесно ти е да го кажеш ,  но аз не знам дали някога ще бъда отново щастлива или усмихвам  .
Себа - Защо какво е станало , че си толкова тъжна  .
Кар - Загубих  важен човек и сега имам чувството , че живота ми е пълна каша от емоции  . Тъжна съм и страдам  не знам какво да правя  .
Себа - Карол няма да си тъжна завинаги ще изплуваш от тази каша от емоции отново ще бъдеш щастлива  .
Кар -  Откъде знаеш името ми   ?
Себа - Ти си Карол Севилия в интернет гледах твой изпълнения  . Аз съм Себестиан  .
Кар -  Приятно ми е Себастиан !
Докато говорих с този Себастиан телефона ми звънна и беше Мариана  , говорих с нея и тя ми каза , че мога да отида до стаята на Ру , зарадвах се и се извиних на Себестиан , че трябва да си тръгвам , свалих си кънките и отидох до къщата на Руджеро , Мариана ми каза , че открила писмо в което Ру я моли да не ме мрази  и че не съм виновна аз , но аз се чувствам виновна и то доста  . Влезнах в стаята му и неговият аромат още не беше си отишъл като самият него  . Постоях малко в стаята му   , гледах през прозореца и отново се припомних момент , който имахме заедно  .
Ретроспекция 

Всички си тръгнаха и останахме само аз и Ру  , той не спираше да ме гледа , докато  не ме придърпа в неговата прегъдка и заби пръстите си в косата ми   . Пусна ме и ме хвана ръката ми   не искаше да ме пуска  .
Ру  - Невероятни сме и ще се справим ще видиш  , ще ни пусна в следващият етап   .
Кар -  Знам  нашият екип е невероятен . Обичам те и блатодаря , че ме накара да се запишем за участие  в този конкурс  , отрази ми се добре , танците и кънките са моят живот  .
Край на ретроспекцията
Насълзиха ми се очите от тези моменти иска ми се той още да е тук   . Видях едно момче , което много приличаше на Руджеро нещо ме накара да тръгна след това момче , започнах да тичам за да го настигна , Мариана се чудеше какво става , но не ми пукаше за това особено  . Гоних момчето , но го изгубих не знам , но ми се струва това момче  много ми приличаше на  Руджеро   . Вече официално се побърквам .